Паркът Йелоустоун в САЩ е известен с огромната си, недокосната дива площ (от 8983 кв.км), където природата е създала някои от най-красивите гледки в света. Красивите горещи гейзери и цветни басейни привличат множество посетители всяка година. Под почвата на иначе прекрасния парк обаче се крие спотаено, заспало чудовище. Това е Йелоустоун Калдера, супервулкан, който може би е бомба със закъснител, що се отнася до изригването на магма, от която има в изобилие. И по-точно – 250 милиарда кубични километра разтопена скала. Последният път, когато Калдера е изригвал, е преди 70 000 години, а сегашната му форма на купа се е формирала от предишни изливи на лава. Потенциално този супервулкан може експлозивно да застраши живота на Земята. Добрата новина е, че NASA имат план.

Първо, екипи ще започнат пробивна работа надолу към вулкана, от по-ниските страни и извън границите на парка Йелоустоун. След пробиването на дупките в тях ще започне да се излива студена вода с много високо налягане, която ще се излива отново навън, но вече загрята с температура около 350 градуса Целзий. Вливането на вода цели да охлади вулкана, а връщащата се гореща вода може да бъде използвана за генериране на електричество.

Браян Уилкокс, изследовател от NASA, казва пред BBC, че „чрез пробиването на дупки можем да създадем геотермална централа, която да генерира електрическо захранване на много конкурентни цени за около $0.10 /kWh”. Oт NASA смятат, че опасността, която представлява Йелоустоун Калдера за планетата, е много по-голяма от тази на всеки преминаващ край нас астероид. На Земята има около 20 познати ни супервулкани, а голямо изригване се случва веднъж на около 100 000 години.

Разбира се, предложеното решение за охлаждане и работа по вулкана е само теоретично – не можем да сме сигурни, че ще проработи, а цената за финансирането на подобна операция никак няма да е малка. Проектът е изчислен на цена от 3.5 милиарда щатски долара. Уилкокс обаче не смята, че сумата е непосилна, ако геотермални компании решат да инвестират в проекта. Освен това електричеството, което потенциално ще се генерира след излива на гореща вода, би могло да захрани околността на Йелоустоун буквално за десетки хиляди години.

За да сме сигурни обаче, че предложената система за охлаждане на супервулкана в Йелоустоун ще постигне пълното му замиране, тя ще трябва да се прилага в продължение на хиляди години. Процесът по охлаждане на толкова огромна маса разтопени скали би се случил много постепенно, докато се елиминира опасността от изригване. Все пак от NASA смятат, че планът си заслужава сериозно обмисляне, особено поради факта, че липсват други практически решения за озаптяване на потенциално ужасяващите последици от 20-те супервулкана на нашата планета, които безпроблемно биха я вкарали в перманентна унищожителна зима.