Светът през 2025 г. - свързан, мъничко опасен и доста различен

Всеки ден технологиите променят ежедневието ни по един или друг начин, ето защо е доста вълнуващо да се опитаме дори да си представим какво ще ни донесе бъдещето. Не, не става въпрос за следващото поколение iPhone или за това с колко гигабайта памет ще бъде следващата видеокарта; ще погледнем по-смело и по-надалеч, опитвайки да очертаем основните движещи сили и технологии, които ще дават облика на живота след едно десетилетие.

Човешки мозък за хиляда долара

Човешкият мозък е една изключително мощна изчислителна машина и според учените има скорост на обработване на данни в порядъка на 10 000 трилиона цикъла на секунда. Този потенциал наистина е огромен, но темповете на развитие на компютрите и продължаващата валидност на Закона на Мур ще направят така, че към 2025 г. един най-обикновен компютър за хиляда долара ще има същия изчислителен капацитет, какъвто и човешкият мозък.

 

Сензорна икономика и общество

Концепцията за Интернет на нещата днес е още една новаторска идея, която описва мрежовата свързаност между хора, устройства, процеси и данни. Към 2025 г. обаче умното и свързано устройство ще бъде най-обикновена част от заобикалящия ни свят. Дори по-консервативните прогнози предвиждат, че тогава броят на свързаните устройства ще надхвърли 100 милиарда, като всяко от тях ще има по дузина или повече сензори, които събират, споделят и съхраняват данни. Това ще доведе до създаването на така наречената сензорна икономика, в която ще настъпи истинска революция на данните. Скорошен анализ на Cisco изчислява, че икономиката около Интернет на нещата ще генерира около 19 трилиона долара под формата на новосъздадена и допълнителна стойност на услуги.  

Съвършено знание

Светът на 2025 г. ще бъде едно общество на съвършеното знание. Автономните коли, сателитните системи, дроновете, носимите технологии, камерите и мобилните устройства ще съхраняват огромен обем от данни, благодарение на който ще имаме непосредствен достъп по всяко време и навсякъде към всичко, което ни интересува. Всевъзможен тип данни ще осигуряват отговори и подробна информация на мига, изграждайки поток на информация в реално време.

Осем милиарда хиперсвързани потребители

Ако всички устройства около нас са свързани помежду си с мрежата, то какво остава за нас самите? Още днес Facebook иска да предложи глобален интернет достъп със своята инициатива Frеe Basics, а Google прави същото с Project Loon. Добавете към тях амбициозните планове на SpaceX, Qualcomm и Virgin и получавате цяла плеяда високотехнологични компании, които планират да осигурят глобална свързаност за всяко едно човешко същество на земята, при това със скорост, която надвишава 1 мегабит в секунда. След десетилетие броят на свързаните хора ще е скочил от 3 на 8 милиарда, което означава, че към новата глобална икономика ще се присъединят 5 милиарда нови жадни за консумация потребители. Съответно те представляват много милиарди нови долари, които ще се влеят в същата тази глобална икономика. Нещо повече, те няма да влязат в интернет със скромен модем, както го направихме ние преди 20 години, а с бърза връзка, достъп до цялата информация на Google, триизмерното принтиране в облака, изкуствения интелект на IBM Watson, споделените услуги и набиране на средства и всички други феномени на дигиталното пространство.  

Фундаментални промени в общественото здраве

Смело може да предположим, че съществуващите институти в сектора на здравеопазването ще бъдат смазани под напора на нови бизнес модели, осигуряващи по-добри и по-ефикасни услуги. Днешните гиганти на дигиталната информация (Google, Apple, Microsoft, SAP, IBM) ще си поделят изгодния пазар на здравни услуги, оценяван на 3.8 трилиона долара, заедно с хиляди нови млади компании. Заедно те ще предложат нови бизнес модели, които да заменят сегашната бюрократична и неефективна система с нов децентрализиран и демократичен формат. Биометричните данни, събирани от носимите джаджи и анализирани от изкуствен интелект, ще ни направят пълноправни господари на знанието за нашето собствено здраве. Определянето на първичната структура на генома ще ни даде възможност да изучим основополагащите причини за появата на рак, сърдечни болести и невродегенеративни заболявания. Хирурзите на бъдещето ще бъдат прецизни роботи, които извършват автономни процедури безпогрешно и евтино. Напредъкът в биомедицината ще ни освободи от зависимостта от донори, защото органи като дробове и бъбреци ще могат да бъдат възстановявани.

Размитата граница между истинска, добавена и виртуална реалност

Милиардите долари, инвестирани от Facebook (Oculus), Google (Magic Leap), Microsoft (Hololens), Sony, Qualcomm, HTC и др., ще доведат до появата на ново поколение дисплеи и потребителски интерфейси. Eкранът, такъв, какъвто го познаваме – на вашия смартфон, компютър или телевизор, – ще изчезне и ще бъде заменен от носими дисплеи. Те ще бъдат стилни, изчистени и всевиждащи. Директно пред очите ни и в реално време ще се появява информация за заобикалящия ни свят и всичко това ще промени начина, по който ние работим, общуваме, пътуваме и се забавляваме в ежедневието.

Изкуственият интелект става съвсем естествен

Темповете на развитие на изкуствения интелект ще бъдат невероятни. Ако си мислите, че сега Siri ви е полезна, то нейната версия през следващото десетилетие ще прилича повече на JARVIS от “Железен човек”, впечатлявайки с многократно разширени възможности за разбиране и отговаряне. Компании като IBM Watson, DeepMind и Vicarious ще продължат да развиват системи за изкуствен интелект, които ще навлязат с бързи темпове в нашето ежедневие. След десетилетие ще бъде съвсем нормално да дадете достъп на изкуствения интелект до вашите имейли, да му позволите да слуша разговорите ви и да сканира вашите биометрични данни, защото ползите и удобствата от това ще бъдат несравними.

Поглед към звездите

Изкуственият интелект може да бъде много по-полезен от това да играе ролята на иконом. Идеята за използване на високоавтоматизирани AI системи за космически мисии днес все още е само неопределена цел за водещите агенции, но след десетилетие нещата ще стоят съвсем иначе. Сред очевидните предимства на AI мисиите са по-ниски разходи, необходимост от минимален човешки надзор и възможността да навлязат по-дълбоко в Космоса, където нормалните комуникации между хората няма да функционират.

Виж още: Google работи по опция, която да предотврати бунта на изкуствения интелект