Учените от Националния център за научни изследвания в Льо Тейл, Франция, и Университетите в Бордо и Еври направиха нова стъпка в развитието на изкуствения интелект. Те са създали изкуствен синапс, наречен мемристор, директно върху чип. Това им постижение ще отвори път за създаването на интелигентни системи, които изискват по-малко време и енергия за обучението им за извършване на определени задачи. И ще могат да учат напълно автономно, за разлика от съществуващите в момента изкуствени интелекти, които залагат на невронна обучителна мрежа и използват метода на машинно обучение.

В човешкия мозък синапсите са на практика връзките между отделните неврони. С времето тези връзки се заздравят и умножават и така хората подобряват ученето си и способностите си да изпълняват множество задачи. И да мислят. Мемристорът на френския екип работи по подобен начин. Той е направен от тънък фероелектричен слой, способен на спонтанна поляризация, който е затворен между два електрода. Използвайки електрически пулсове, учените могат да настройват съпротивлението на синапсиса точно както се случва с този между биологичните неврони. Обяснено по-просто, когато съпротивлението е по-слабо, синаптичната връзка ще е по-силна и обратното. Тоест способността и капацитетът за учене на мемристора се уповава на настроеното съпротивление и здравина на връзката вместо на хранене с данни на невронна мрежа.

Това е най-новото постижение в изследването на изкуствения интелект по направлението "имитация на човешки мозък". През последните години AI (ИИ, изкуствен интелект) системите претърпяха силно развитие, но все още са ограничени по функционалност заради невронните си мрежи и начина на обучение, което им позволява да функционират само в едно определено поле. Днес изкуствени "мозъци" вече композират музика, играят игри и дори могат да изчисляват данъците ви или да ви бъдат адвокат. Някои вече могат да различат поведение, навеждащо към самоубийство, а други правят разлика между това кое е морално правилно и кое не е. Но отново те могат да бъдат подготвени само за решаването на една задача и ако искате да ги научите на нови номера, трябва да изтриете старите или да "презапишете" новите директно върху тях. Всяко подобно обучение пък изисква стотици гига- и даже терабайти информация, за да може изкуственият интелект да започне да разпознава правилно заложените от алгоритъма му нужни за решаването на задачата шаблон.

Мемристорът цели да подобри именно това, като позволи по-бързо и по-гъвкаво обучение на изкуствен интелект в много посоки. Тоест да реши проблема с огромния нужен обем от сурови данни и т.нар. катастрофално забравяне, което ограничава ИИ в само едно поле на работа.

Ще следим развитието на мемристора с интерес. Ако и вие като нас сте се гмурнали в необятната тема за изкуствения интелект, може би предстоящият ни априлски брой ще ви бъде от полза. Очаквайте го на пазара до края на тази седмица.