Търси се човекът в трансхуманизма

текст: Иван Стаменов

Три са нещата, които искат милиарди хора по света: здраве, щастие и вечен живот – или поне много, много години пълноценно съществуване. Едни се опитват да постигнат тази цел чрез вътрешно самоусъвършенстване и духовно повдигане. Други вярват, че могат да постигнат целите си чрез това, което предлагат материалистичната наука и технологичният прогрес – те се наричат трансхуманисти. И при двете групи се наблюдават крайности в методите и нетърпение за постигането на безсмъртието. Някои от тях могат да ви изумят. Но може би най-странното от всичко е как трансхуманистите си представят бъдещото устройство на човешкото тяло и съответното устройство на човешката цивилизация. Може да се спори дали в тях въобще има нещо хуманно...

Корените на транс­хуманизма, ако вярваме на неговите привърженици, могат да се намерят хилядолетия преди Христа в епоса за Гилгамеш. Това е доста смело твърдение. По-точно е, че практическите изражения започват със съвременните медицински практики, базирани на модерните технологии. Такива например са всякакви импланти в тялото: изкуствено сърце помпа като това на бившия щатски вицепрезидент Дик Чейни, без което животът му щеше да е невъзможен, и микрочипове под кожата за домашни любимци и болни от Алцхаймер, за да бъдат лесно откривани и разпознавани.

Могат да се посочат десетки други примери, но важното тук е, че от началото на третото хилядолетие идеята хората да подменят биологичните си органи с механични или да си имплантират разни устройства излезе извън „необходимостите” в медицината. На мнозина вече им прави впечатление, че става дума за нещо много повече...

Отвъд нуждата по „медицински причини”

Стъпка по стъпка трансхуманизмът започна да придобива облика на философия. Привържениците на тази идеология обикновено са атеисти или агно­с­тици. Те вярват, че човекът поначало е повреден или поне несъвършен. А задачата на модерните технологии била да отстранят „дефектите”, като по този начин подобрят здравето, удължат живота или поне го направят по-комфортен. С други думи, казват трансхуманистите, дори да съществува някакъв Бог, той ни е позволил да развиваме техниката, за да можем да подобрим това, което още при Сътворението нарочно е оставено за усъвършенстване под наш контрол. В този смисъл трансхуманизмът дори може да се окачестви като религия.

Философията трансхуманизъм включва промяна на етичните и културните норми в полза на технократичен елит, управляващ всеки аспект от живота на подвластните.

Странно или не, тази философия (или материалистична религия) намира привърженици не само в средите на хора с развинтено въображение и твърде много свободно време. Открито в подкрепа на трансхуманизма се изказват изтъкнати учени, като някои от биотехнологичните им изобретения вече си проправиха път както в медицината, така и в социалния живот. Например всички пожарникари в Мексико Сити и много американски войници, служещи в горещи точки по света, вече са задължени да имат подкожно имплантиран чип – за да бъдат бързо разпознавани и локализирани при обезобразяващи инциденти. Но чиповете си проправиха път и в европейски музикални клубове, където имат ролята на електронни пропуски и членски карти.

Подадеш им кутре – отхапват ти ръката

По-горе посочените примери обаче бледнеят пред това, което изповедниците на трансхуманиз­ма подготвят за бъдещето. Ръководителка на научен проект от Холандия обяви напредък в разработката на технология, коя­то може да направи човешката кожа с твърдостта на бронежилетка. Това е осъществено чрез генетична манипулация, като към стволови клетки са добавени човешките гени и такива, отговарящи за създаването на стоманено здравата паяжина на паяците. Любителите на комик­сите за Човека паяк може би ще изпаднат във възторг.

Киборги, мутанти и човеко-зверове. Това вече не са теми само във филмите и комиксите. Колкото и да е ужасно, те могат да станат реалност.

Успоредно на холандската разработка, в САЩ беше създаден микрочип имплант, който разкодира мислите и ги прави четими за компютърен софтуер. А в Израел изобретиха чип за имплантиране в мозъка, който може да контролира моторните функции на крайниците в тялото. Обобщено, трансхуманистите упорито работят по странни проекти с неясна цел, като още по-завоалирани и мистериозни са техните спонсори. За какво му е на здрав човек бионична ръка? Не е ясно, но в публикации на щатски издания като Discover вече ни убеждават, че имаме нужда от такова „усъвършенстване”.

Списанията и конференциите на трансхуманистите

От докладите и публикациите на хората, увлечени по тази философия, става ясно без заобикалки, че целта на трансхуманизма не е само да лекува болестите, но също така да промени човешката природа. Да превърне хората в „свръхчовеци” без оглед на средствата – било чрез нанотехнологии, изкуствени крайници, изкуствен интелект или генетични подобрения. Например в споменатата статия на някой си Кайл Манкитрик от Discover е признато, че това е доктрина, коя­то преследва осъществяването на седем важни условия, преди цялото човечество да навлезе в Епохата на трансхуманизма. Масовото налагане на бионични протези и електроника, свързана с нервната система, било първите от важните крачки към планираното бъдеще.

Следващата стъпка била въвеждането на, цитирам, „изкуствен интелект за съветник в личните ни всекидневни занимания. Щом настъпи времето болшинството от хората да притежават съветник с изкуствен интелект, анализиращ ситуацията и даващ инструкции чрез имплант, ще е направена още една крачка към трансхуманизма.” Водачите на тази философско-религиозна-технократично-научна общност дори имат план как да убеждават все повече хора да се замислят за бионични крайници, синтетични органи и/или имплантирана електроника в мозъка. Те са убедени, че ако в културата се инжектира схващането, че естественият човек е второ качество човек, за разлика от усъвършенствания технологично трансхуманист, поставени в тази обидна категория, много хора ще пожелаят доброволно да се присъединят към „висшата класа”.

Търси се безсмъртието

„Безсмъртието е главната цел. Дали като следствие от нанотехнология, генно инженерство или синтетични органи – това е без значение” – се казва в статията на Манкитрик. Трансхуманистите вярват, че ако в кръвоносната им система циркулират наноботи, които да поправят увредените органи, животът може да се продължи изкуствено с много години. А ако бъдат създадени синтетични органи, щял да бъде постигнат вечният живот... доколкото роботите, в които ще се превърнат хората, действително са безсмъртни. Критиците, разбира се, веднага опонират, че машинните и синтетичните елементи са идеализирани и всъщност се амортизират много по-бързо от органите, с които ни е дарила Природата (или ако предпочитате: Бог).

Трансхуманизмът като основа на луд социален строй

Проповедниците на трансхуманизма смятат, че в бъдеще трябва да отпадне създаването на деца по „старомодния начин”. Ако половото сношение се запази като опция, родителската двойка трябвало да се подбира от строга медицинско-социална комисия и да се лицензира от властите. Но като цяло се залага на правене на бебета инвитро или по някоя от иновативните технологии, разработвани за бъдещето. Из статията на Discover:

Ще дойде ли ден, когато имунните клетки ще бъдат заменени с наночастици в кръвоносната система?

„Генетичните подобрения и евентуално изкуствената утроба ще позволят да се раждат само децата с най-голяма вероятност за пълноценен живот.” Казано инак, според трансхуманизма „обликът и качествата на децата“ ще се определят от „елита“, както се поръчва гозба от меню в ресторанта. Нещо повече – статия от трансхуманисти, публикувана в Journal of Medical Ethics, развива тезата, че правото на аборт трябва да се приложи и за убиването на новородени бебета. Текстът е от двама учени – Алберто Джубилини от Университета Монаш в Мелбърн и на Франческа Минерва от Центъра за практична философия и обществена етика към Мелбърнския университет.

Те смятат, че „ембрионите и новородените нямат етичен статут на завършени личности”. И твърдят, че щом абортът е позволен, дори когато няма здравословен проблем с ембриона, „убийството на новородено трябва да е разрешено във всички случаи, в които и абортът е разрешен – включително ако новороденото е напълно здраво”. Учените трансхуманисти са категорични: „Фактът, че ембрионът и бебето са потенциални личности, е без значение в морално отношение.” Не по-малко скандално беше изявлението на един турски транс­хуманист – учител, който проповядваше, че на всяко дете трябва да се прави „генетичен профил”. И ако се установи, че детето е безполезно или опасно за „благосъстоянието на държавата”, например има „гени на престъпник”, такова хлапе да подлежи на хуманно убийство – евтаназия.

Професорът по биоетика С. Матю Лиао от Нюйоркския университет смята, че хората трябва да бъдат фармацевтично дрогирани от властите, за да станат по-добри, по-щедри и по-отговорни граждани.

Трансхуманната личност над простосмъртния човек

Поредна мисъл от статията в Discover гласи: „Въпросът за правата ще се измести към личността вместо към хората. Чрез скàла на характеристиките, включваща чувствителност, емпатия, самосъзнание, боравене с предмети, решаване на проблеми, обществено поведение, боравене със словото и абстрактно мислене, животните (в това число и хората) ще притежават толкова права, колкото им се полагат според степента на „личностност”. Какво ни се казва всъщност с гор­ното? Трансхуманистите твърдят, че едно животно, например маймуна, хипотетично може да има повече права на живот, отколкото самите хора. Произволно шимпанзе с кибернетично „усъвършенстван” мозък би могло да се окаже високостояща „личност”, за разлика от обикновения човек, създаден „старомодно” под завивките от майка и баща, които не са лицензирани от властите.

Всъщност това в известен смисъл вече се случи: Андрю Линзи – теолог и професор към Оксфордския център по животинска етика – твърди в статия за Journal of Animal Ethics, че хората, които разглеждат домашните си любимци като галеници, а не като личности, извършват етично престъпление. Наистина е забележително как биолози, професори по биоетика и какви ли не учени са готови да се поставят по-долу и „маймунските си прадеди”, за да намерят „научно” обоснование за властолюбските амбиции на знайни и незнайни самодръжци.