Изследователи от Великобритания откриха, че времето, когато са върлували големите епидемии от чума сред населението на Мадагаскар, съвпада с глобалното климатично явления Ел Ниньо, периодично възникващо в Тихия океан.
По време на анализа на обширната база данни за чумните епидемии на Мадагаскар, учените са успели да открият любопитна закономерност. Данните, обхващащи период от 48 години, са показали, че най-големите „взривове“ от чума съвпадат по време с появата на Ел Ниньо.
Ел Ниньо (или Южната осцилация) представлява един вид температурно колебание на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан. Явлението има забележително влияние върху климата – може да предизвика аномалии като горещини, суша и пожари. Възниква нерегулярно – веднъж на няколко години с продължителност от 3 до 8 години.
Според учените откритата връзка може да се обясни с това, че явлението Ел Ниньо, макар да се случва далеч от Мадагаскар, е способно да влияе на температурата и честотата на дъждовете на острова. Това от своя страна влияе на популацията от гризачи – които са основните преносители на чумата.
Съдейки по резултатите от изследването на възникването на чумните епидемии на Мадагаскар, въздействие оказва и друго природно явление – Индоокеанският дипол (IOD), течение, наречено още Индоокеански Ел Ниньо, макар че неговото въздействие е далеч по-малко. Получените данни според изследователите ще помогнат на местните власти да се справят по-добре с различните епидемии.