Защо слоновете не боледуват от рак?

Група американски учени откриха, че слоновете в хода на еволюцията са получили допълнителни копия на гена, който отговаря за борбата с раковите клетки.
За първи път за неуязвимостта на слоновете към онкологичните заболявания се споменава още през 1970 година от английския епидемиолог Ричард Пето, който е известен като автора на едноименния парадокс на Пето – макар у големите животни клетките в организма да са повече от тези в човека, мутациите, предизвикващи риск от развитие на рак, са много по-малко.

В момента изследователите са открили обяснение на парадокса на Пето – в генома на слоновете се съдържат 20 копия на гена TP53, докато у хората и другите млекопитаещи този ген е само един. Генът, потискащ туморите, е способен да разкрие пораженията на ДНК в клетките и да отговори на това с изработването на протеина p53, който ги лекува или унищожава, не давайки на рака да се разпространи в организма.

В основата на това откритие лежи друго, направено преди няколко години – липсата на един от двата алела на гена TP53 води до завишен риск от рак у децата. След това учените решили да изследват как този ген работи при слоновете, проверявайки въздействието на протеина p53 върху белите кръвни телца. Оказало се, че при слоновете се създават излишни копия на този протеин, а в клетките на техния организъм, в отговор на увреждането на ДНК, се включва механизъм на контролируемо самоунищожение, появил се в хода на еволюцията.
Между другото не всички учени са съгласни с получените изводи – някои смятат, че системата за защита на слоновете от рака не се ограничава с гена TP53, а е изградена далеч по-сложно.