Честичко си задаваме въпроси, на които науката невинаги може да даде точен отговор. „Какво би станало, ако падна в черна дупка?“ - съвсем естествено никой не може да даде напълно и 100% сигурен отговор, но имаме много ясни... предположения. Това означава, че е напълно възможно да са истина, но и може да са относително далеч от целта. За нас беше много любопитно да прочетем отговорите на редица интересни въпроси, което бързо ни подтикна да ги споделим с вас.
Какво би станало, ако падна в черна дупка?
Ако се опитвате да спасите света чрез търсене на нови светове, но в процеса попаднете в черна дупка, трябва да знаете какво ще се случи с вас... най-вероятно – не трябва да забравяме, че говорим за теория. И така – намирате се на ръба на малка черна дупка, но случайно попадате в нея – най-близкото сравнение на това, което ще се случи с тялото ви, е нещо много познато – изстискване на пастата за зъби от флакона. Притеглянето на прага на черната дупка (радиус на Шварцшилд) е толкова силно, че тялото ви ще разтегне в спирала от атоми, докато пропадате в пропастта. Но ако попаднете в по-голяма черна дупка, в която притеглянето не е толкова концентрирано, можете да запазите структурата на тялото си. Според теорията на Айнщайн за относителността на времето, ако погледнете напред към центъра на черната дупка, ще видите всеки обект, попаднал в нея. Ако обърнете поглед зад вас, ще видите всичко, което ще попадне в бъдещ момент.
Какво би станало, ако във всички тоалетни в САЩ бъде пусната водата?
Ако американците се координират и пуснат водата във всички 350 млн. тоалетни в САЩ едновременно, това ще доведе до експлозия на някои тръби. Причината не е повечето вода, а липсата на такава, която да напълни казанчетата – въздухът, навлизащ в тръбите ще измени налягането. Това, разбира се, ще се случи на много малко места, според Майкъл Джонсън, граждански инженер във Водната лаборатория в Юта. Всяка тоалетна е разположена на различно разстояние от основната снабдителна тръба.
Какво би станало, ако нямаше гравитация?
Ако Вселената се беше формирала без присъствието на гравитация, би била гладка и без характерни черти, обяснява Джеймс Овердън, физик от Университета в Мериленд. От друга страна, ако се е развивала нормално до този момент, а гравитацията изведнъж изчезне, всички ще полетим към Космоса. Заедно с нас ще бъдат атмосферата, океаните и още много други неща.
Какво би станало, ако нямаше сезони?
Ако оста на Земята не беше наклонена, нямаше да има промяна на сезоните, нямаше да развием толкова добре селското стопанство, тъй като голяма част от културите имат нужда от студени зими. Липсата на сезони означава, че те биха били постоянно унищожавани от болести, пренасяни от насекомите. Трябва да забравим за индустриалната революция и последиците от нея – голяма част от технологиите ни крият своето начало в студените зими, когато изобретателите са търсили по-добри начини да се стоплят, коментира Дон Атууд, антрополог от Университета в Монреал.
Ако хората имахме зрението на орел?
Ако можехме да разменим зрението си за това на орел, щяхме да видим мравката, ходеща по земята, от десетия етаж. Щяхме да виждаме всяко движение на лицевите мускули на футболистите, дори и от най-лошите места. Обектите, разположени точно в центъра на зрението ни, щяха да изглеждат уголемени, а всички цветове биха били просто прекрасни – пресъздадени в различни нюанси и краски.
Какво би станало, ако Слънцето не съществува за една секунда?
Ако говорим просто за „не се вижда“, промените ще са много малки – 1 секунда тъмнина. Но ако говорим за пълно изчезване, сякаш не съществува за цяла секунда, тогава ни очакват проблеми. Орбитите на всички планети и на много други обекти в Слънчевата система са резултат от постоянното притегляне към нашата звезда под влиянието на гравитацията й. Изчезването на Слънцето би означавало, че вместо обектите да циркулират по начина, по който го правят до този момент – кръгова траектория около звездата, – те ще започнат да се движат в права линия с постоянна скорост. Това може и да не изглежда толкова страшно, но промените ще са драстични. След като Слънцето се завърне, орбитите на планетите ще са напълно различни – някои обекти ще са по-близки един до друг, а други – ще са се отдалечили. Това води след себе си и до нестабилни орбити, които могат да доведат и до изхвърляне на някой обект извън Слънчевата система.
Кратката почивка на нашата звезда ще има и други последици – премахване на защитното магнитно поле, което тя хвърля около нашата система. Липсата на тази хелиосфера ще означава, че радиация и множество частици ще нахлуят тук.
Продължава на страница втора.
Какво ще стане, ако паднем във вулкан?
Високата плътност и ниският вискозитет (мярка за съпротивление на флуид срещу преместването на един от неговите пластове спрямо други) означава, че по-скоро ще се ударим силно върху повърхността, отколкото да потънем в лавата. Разбира се, това би бил най-малкият проблем, тъй като температурата е толкова висока, че бързо ще се възпламеним, а газовете, които се отделят от горящото тяло, ще направят синтез с лавата. Това ще доведе до малко изригване.
Какво ще стане, ако хората изчезнат?
За живота на земята? След първата година от общата ни кончина онези досадни гадинки, наречени въшки, но и други техни събратя (като акарите), които се хранят от нашите тела, ще загинат. Същата съдба може да последва и хлебарките, които обожават затоплените ни домове и постройки. Това важи за всички насекоми, които в момента са живи благодарение на нас. А това постижение не е никак малко, като се има предвид колко животински видове са изчезнали... отново благодарение на нас.
Освен насекомите, плъховете също ще имат сериозни проблеми. Без всичките боклуци, които хората изхвърляме, тяхната популация ще намалее драстично, а останалите ще са жертва на хищници като ястреби, които нахлуват по-навътре в градските зони.
Кучетата и котките ще трябва да се завърнат към дивата си природа, а голяма част от добитъка ще падне жертва на по-големите хищници. Според Йън Уилсън, биолог в Харвард, ако конете оцелеят в дивото без хора, следващите им поколения ще приличат все повече на онези коне, които хората започнали да опитомяват. Същото важи за зърнените култури и зеленчуците.
Със сигурност ще отнеме доста време, но космополитните градове (както и всички останали) ще бъдат завладени от дивата природа. Строителните материали, от които са изградени зданията, ще започнат да поддават под напора на атмосферните условия. Без хора, които да ги поддържат, ще се появят пукнатини, от които ще избие растителност. Без системите, които контролират нивото на Темза, реката ще прелее. Подобна ще е и съдбата на Ню Йорк, където тунелите ще бъдат наводнени. 300 години след последния човек големите язовирни стени ще бъдат преодолени, а Панамският канал ще се затвори.
В океаните и моретата морските обитатели, които в момента стремглаво намаляват, ще се възродят, а земните животни бързо ще си върнат окупираните от нас територии. Това се потвърждава от флората и фауната, които в момента се развиват на територията около Чернобил.
Учените все още не могат да кажат точно колко време ще е нужно на природата да се справи с всичките тежки метали, петрол и ядрени централи, които ще останат след нас. С годините контейнерите ще се разпадат, а химикалите ще бъдат разпръснати. Може би векове ще са нужни на природата да се възстанови от това, а по-долните слоеве на почвата най-вероятно ще останат отровни.
Е, колко точно ще е необходимо, за да се заличат всички следи от човечеството? Истината е, че това никога няма да стане – сигналите, излъчвани от нас под формата на телевизия или радиопрограми, ще пътуват вечно из Космоса.
Какво ще стане, ако кислородът изчезне напълно за пет секунди?
Според Андрю Коут от Университета в Британска Колумбия, Канада, всички на плажа ще получат сериозни слънчеви изгаряния. Озонът е газ – алотропна форма на кислорода, и блокира голяма част от UV лъчите. Без него можем направо да се изпържим.
Всеки двигател с вътрешно горене ще спре да работи. Това означава, че всеки излитащ самолет ще се разбие, а тези, които са в момент в полет, може и да се спасят. Парчетата необработен метал ще се слепят едно за друго. Причината това да не става, когато има кислород, е, че металът е покрит с тънък окислен слой.
Вътрешното ни ухо ще експлодира, тъй като при пълната липса на кислород атмосферното налягане ще загуби около 21%. Това е като изкачване от морското ниво до 2000 м височина.
Всяка сграда, изградена от бетон, ще стане на прах. Кислородът е важен елемент (или по-точно CО2), който съединява елементите на бетона.
Интересно е, че след като кислородът се завърне победоносно, можем да очакваме огромна експлозия, породена от оксидацията на океаните, които ще са покрити с водород. Според Ханан Сундар от Техничния и научен институт в Пилани, Индия, това ще доведе до кратко охлаждане за петте секунди, а след това – огромна ексползия.
Какво ще стане ако Йелоустоун изригне?
Не само Йелоустоун е класифициран като супервулкан, но е и сред най-големите такива. Това означава, че той е сред най-супер от супервулканите. Дори само това е достатъчно, за да всее смут и страх. Добрата новина е, че шансът за евентуално изригване не е много голям – около 1 на 100 000. Ако все пак това се случи, последствията ще са унищожителни.
Изригванията на супервулкани са опасни не само заради лавата, но и заради огромните количества прах, които се изхвърлят в атмосферата. Вдишването му може да е много опасно, а натрупването му по покривите на сградите може да доведе до срутването им. Ето колко ще е разпръскването на пепелта, ако Йелоустоун изригне.
Ако процесът продължи месец, това може да промени световния климат за следващите години, дори десетилетия.
Още по темата
Коментари (0)
Още от HiEnd
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
