Пет теории за края на света

От няколко поколения насам хората по света са толкова свикнали с достиженията и благата, които съвременната наука им предоставя, че приемат всичко казано от хората в „бели престилки“ като закон, непоклатим факт и стопроцентово оправдание. Разбира се, не поставям под съмнение невероятните постижения на гениалните мозъци, напротив. Добре е обаче да знаем, че далеч невинаги талантливите учени са прави, а за да достигнат до пробив, откритие, те често стигат множество пъти до пълен неуспех и провал.

Какво би се случило обаче, ако тяхната научна област е фундаментална, засягаща живота на много (или всички хора), или пък просто засегне доста „чувствителната“ граница в природата, отделяща живото от неживото? И без да иска превърне планетата в пустиня или дори цялата Слънчева система в прах? Възможно ли е това? Ето какво мислят някои от същите тези учени за петте варианта за технологичния Апокалипсис.

Симулациите на Големия взрив

Теорията за началото на времето и Вселената – тази за Големия взрив (Big Bang) не дава покой на учените от десетилетия. За жалост на много от тях те са пропуснали този момент, настъпил според теорията преди около 13 милиарда години. Затова мнозина се опитват с помощта на най-модерните технологии и милиарди долари бюджет да симулират условията на материята в мига на създаване на Вселената.

Според учените това е възможно, ако успеят да сблъскат с колкото може по-голяма скорост група от протони (атомни ядра). И с всяка изминала година рекордите в това отношение се подобряват – ядрените физици успяват да „удрят“ елементарните частици все по-бързо и по-бързо, откривайки в повечето случаи именно онова, което очакват (като например Хигс бозона).

Какво може да се издъни: Представете си края на света, който плашеше хората по време на Студената война – ядрената война. Стотици взривяващи се ядрени бомби в различни точки на планетата. Милиарди жертви, край на цивилизацията. Сега умножете този ужас 120 милиарда пъти и след това по още едно огромно, близко до безкрайност число. В резултат ще получите примерно 1/8 от мощността на Големия взрив. Въпреки тези непонятни за човешкия мозък огромни стойности на енергията учените са убедени, че могат да удържат тази сила в затворена тръба! Да, наистина – тръба, макар и огромна и сложна.
Запознайте се с Големия адронен колайдер – най-големия, създаван до момента от човечеството ускорител на елементарни частици, чийто старт се състоя през 2008 година. В това многомилиардно съоръжение най-добрите умове на човечеството се занимават предимно с това, да засилват по 26-километровата тръба елементарни частици, да ги удрят една в друга и да гледат какво се случва след това.

Основният проблем в случая е, че дори най-добрите от най-добрите мозъци не могат да са напълно и на 100% сигурни какво ще се случи в резултат на тези експерименти. Въпреки уверенията, сравненията и доводите, на практика (слава богу с много малък процент вероятност, но все пак съществуващ) е възможно в определен момент подобни експерименти да отключат процеси на мащабна катастрофа, която да превърне планетата ни буквално в прах.

Разбира се, нещата не са толкова прости, коментирани са от година и аз давам само метафорично сравнение. Споровете продължават да текат и всички се надяваме, че учените там наистина знаят какво правят, за да не се събудим някой ден на „дъното на черна дупка“.

Квантовият „ефект на Зенон“

От години насам сред астрофизиците е много „модерно“ да се търсят доказателства за странни антигравитационни аномалии, които те наричат „тъмна енергия“. Дори в последно време се говори за все повече успехи в тази област, което… може да се окаже за сметка на живота ни. Ето защо.

В сравнение с традиционната, квантовата физика изглежда така както филм на Дейвид Линч, сравнен с блудкав блокбъстер. В квантовата физика е пълно с частици, които ту съществуват, ту не съществуват или пък съществуват едновременно на две места. Изобщо се държат както си искат, без „да им пука“. Или ако трябва да опростим още повече нещата, погледнат на субатомно ниво, в света на частиците, по-малки от атоми, нашият свят прилича на истински цирк.

Но най-странното нещо там е именно квантовият ефект на Зенон – теория, придобила известност, според която дори само наблюдавайки частиците, ние вече ги променяме (по-точно променяме начина, по който те се държат и разпадат). Но как точно ли? Никой не знае.

Какво може да се издъни: Един известен учен, професор – Лорънс Краус, поддържа теорията, че измененията, предизвикани от простите наблюдения над тъмната енергия, могат да предизвикат нейния колапс, в резултат на което тя да погълне цялата Вселена. Дали е вярно или не, ще видим, но е факт, че след обнародването на тази хипотеза желанието на учените да разберат повече се е удвоило и те са започнали с два пъти по-голям интерес да… наблюдават и търсят тъмната енергия…

Професор Краус счита, че този резултат е вече пред очите ни, посочвайки факта, че от края на 90-те години, откогато учените успяха успешно да засекат наличието на тъмна енергия, са засечени серия от взривове на свръхнови. Докато преди това подобни явления са били рядкост. Според него е напълно възможно само заради това, че наблюдаваме по този начин Вселената, да я накараме да се пръсне като сапунен мехур. Или пък обратното. Не забравяйте – когато става дума за квантова физика, никога нищо не може да се твърди точно!

Странната материя

Както може би отдавна знаете – в научния свят съществуват множество необясними факти. Така в крайна сметка излиза, че в по-голямата си част фундаменталните теории за нашата реалност са базирани единствено на математически изчисления, отколкото на наблюдения. И много неща съществуват само на теория – ние никога няма да ги видим. Един учен дори предположил, че ако можехме да видим всички тях с очите си, щяхме да крещим от ужас до края на живота си. Е, шегувам се, това не го е казал учен, а Хауърд Филипс Лъвкрафт – американски писател на ужаси и фантастика.

Като цяло странната материя е едно от онези неща, непонятните. Това е хипотетично вещество, състоящо се от кварки – частиците, които са строителният материал на реалността. Ако сте чели старогръцката митология и историята на цар Мидас, който, докосвайки предмет, го превръщал в златен, то… странната материя прави нещо подобно.

Какво може да се издъни: Съществуват две хипотези за странната материя. Първата счита, че тя просто изчезва за части от секундата, след като се появи. Но втората смята, че този тип материя може да се стабилизира и да започне да превръща всеки атом, с който има контакт, в същата такава „странна материя“.

Ако предположим, че някъде там в Космоса съществуват цели звезди, състоящи се от странна материя, то приближавайки се до нашето Слънце, дори най-микроскопичния контакт с веществото на чуждата звезда би го превърнал в прах. Представете си още, че земните учени все пак по време на опитите си успеят да синтезират странната материя. И следвайки едната теория, тя се окаже достатъчно стабилна, след което… влезе в контакт с нашата материя? Тогава (слава богу чисто теоретично) ние всички ще умрем по доста неприятен начин.

За наше щастие странната материя може да възникне само в резултат на високоенергетични сблъсъци на частици, така че няма никаква опасност, но… чакайте малко! Ние имаме… Голям адронен колайдер? Още по времето на строежа му в списъка на очакваните открития на учените там фигурира именно странната материя. Супер!

Бързам да поясня, преди да са започнали споровете и упреците, че посочените вероятности са само хипотези и размисли, а не някаква пряка атака срещу учените и колайдера. Нали? На въпроса към учените - „Какво би могло да се случи?“, те отговарят - „Ако нещо лошо можеше да се случи, то вече да се е случило.“ Но нищо чудно те тайничко да се успокояват с факта, че ако все пак такова апокалиптично събитие стане факт, то… просто няма да остане никой, който да им държи сметка.

Пътешествия във времето

Налице са стотици истории и „свидетелства“ за пътешествия във времето, като в почти всички са налице и катастрофални последствия от невнимателното отношение към причинно-следствените връзки. Болшинството физици са убедени, че пътешествията във времето са невъзможни принципно и че самото съществуване на Вселената доказва това. Да, ако се замислите, ако това е възможно, нали вероятно някой в далечното бъдеще вече нямаше вече да е изобретил машина на времето? И защо този изобретател не се е показал в нашето време, яхнал огромен летящ локомотив? Щяхме да го забележим, нали?

Разбира се, има много начини, по които природата може да ни накаже заради пренебрежителното отношение към фундаменталните закони. Като например светът да се взриви или обратното – да колапсира и да се свие в сингулярност, изчезвайки без следа.

Нека обаче да разгледаме малко по-хуманен към нашето битие сценарий на хронологичен колапс. В далечното бъдеще, когато звездите изгаснат, а планетите се разбягат от орбитите си, потомците на човечеството ще бъдат на границата на измирането. Но пък ако те вече притежават машина на времето, колко му е просто да си кажат „за какво по дяволите…“ и се отправят назад във времето, за да се върнат към по-комфортен период от историята?

Потокът от бежанци от бъдещето в настоящето ще нараства и нараства, като трябва да се отчита това, че идвайки при нас, те ще увеличават бройката на поколенията в бъдещето, а онези от края на историята ще стават все повече, като буквално започнат да заливат настоящето.

Разбира се, този пример е умишлено комичен. А и над машини на времето всъщност никой не работи…. Така ли мислите? Е, то и пеницилинът е открит случайно. Да напомням ли отново за Големия адронен колайдер (олеле, колегите физици ще ме намразят!). Едно от предположенията (пак от началния списък на физиците по време на строежа му) е, че високоенергетичните сблъсъци на частици могат да отворят микроскопични червееви дупки в тъканта на Вселената, които бъдещите поколения да успеят да манипулират така, че да пътешестват във времето.

Може би си мислите: „Ако имаме машина на времето и знаем, че тя може да съсипе Вселената, то просто е нужно да се върнем назад в миналото и да я унищожим!“ Лесна работа, а? Но в този случай, ако вие унищожите машината на времето в миналото, то откъде в бъдещето ще сте стигнали до нея, ще сте я открили и ще сте могли да се върнете назад? Не, чакайте, по-добре да не продължаваме с този парадокс…

Нанотехнологии

Съвременните технологии все се въртят около това, че да правят все по-сложни устройства с все по-сложен и малък размер. Така че мечта на всеки съвестен нанотехнолог е да създаде робот с големината на молекула.

Но каква е ползата от това? Представете си, че разполагате с армия от милиони микроскопични машини, които се втурват в кръвоносната ви система и атакуват злокачествен тумор? Или пък водят люта битка с вирусите на СПИН със своите микролазерчета? Или пък милиарди миниандроиди, пречистващи реките и океаните от замърсявания. Или невидими за очите роботи строители, способни за един миг молекула по молекула да ви сглобят цяла сграда?

На фона на фантастично приятните перспективи обаче има и проблеми. Например – как ще успеете да създадете микророботи в такива огромни количества? Е, нанотехнолозите (извинявам се, че ги наричам така, това е неправилно, просто е звучно) са намерили отговор на въпроса – трябва да ги научим да се възпроизвеждат сами от подръчни материали от околната среда…

Какво може да се издъни: Ако сте гледали сериала Stargate, знаете много добре за напастта от нанити, заплашваща Вселената. Проблемът с нанороботите е, че те, както всички други роботи, прогресивно се развиват и могат да се превърнат в терминатори. Само че на клетъчно ниво, където съвсем лесно и невидимо за нас могат напълно да унищожат органичния живот. Дори Ким Дрекслер, един от основателите на цялата концепция за нанотехнологии, е оповестил няколко вдъхващи ужас варианти на наноапокалипсиса. Например този за „проблема със сивата слуз“. Разсъждавайки логично, той стига до заключението, че изпуснати от контрол самореплициращи се нанороботи биха могли да погълнат цялото вещество на планетата. И онова, което ще остане след това, е просто една сива планета от мъртви нанороботи, плаваща тихо из Космоса.

Днешните учени с радост пишат по медиите, че само до 20-ина години хората ще разполагат наистина с цели армии нанороботи. И дори към момента практически работят над създаването на „производител“ на такива нанороботи – кралицата майка, която може да произвежда с лекота трилиони такива машинки и да ги управлява. Остава само да се надяваме, че Ким Дрекслер няма да се окаже прав и в някой хубав слънчев ден всичко, което познаваме, много бързо да приключи, оцветявайки се в… сиво.

Съвсем за весел финал - виждали ли сте видеото, което CNN ще пусне на края на света? :)