Сфинксът – загадките продължават

Сфинксът е мистично животно, което се среща и в египетската, и в гръцката митология. При древните египтяни сфинксът е представен като скулптура, лежаща на земята, обикновено с глава на мъж и тяло и лапи на лъв. Той символизирал царя на Египет - фараона, като въплъщение на бога на слънцето. През хилядолетията вероятно са били построени хиляди сфинксове, но днес всички знаем за един – Сфинкса в Гиза. Според твърденията на много учени и изследователи египетският сфинкс е скрил в себе си повече загадки дори от Великите пирамиди. Факт е, че все още не знаем с точност кога и с какви цели е построена гигантската структура.

Защо през годините Сфинксът изчезва?

Прието е, че Сфинксът е издигнат по времето на строителството на пирамидите на Хефрен. Само че в древните папируси, в които става въпрос за построяването на Великите пирамиди, за него няма никакви записи. Освен това ние знаем, че древните египтяни подробно са записвали всички разходи, свързани със строителството на култовите съоръжения, но така или иначе не са открити никакви документи, отнасящи се до Сфинкса.

През V век пр.н.е. пирамидите в Гиза са били посетени от Херодот, който е описал всички детайли за строителството им. Той е записал всичко, което е видял и чул в Египет, но за Сфинкса няма и дума. Преди Херодот в Египет е пребивавал и Хекатей от Милет, след него – Страбон. Техните записки са изчерпателни, но отново никъде не става дума за Сфинкса. Могли ли са гърците да не забележат скулптура с височина 20 и широчина 57 метра?

Отговорът на тази загадка може да бъде намерен в работата на римския натуралист Плиний Старши „Естествена история“, в която той споменава, че по неговото време (I век от н.е.) Сфинксът за пореден път бил разчистен от пясъците, нанесени от ветровете в западната част на пустинята. И действително – Сфинксът регулярно е бил „освобождаван“ от пясъчните наноси чак до XX век.

Много по-стар е, отколкото се предполага

Дейностите около реставрацията, които за започнали по повод критичното състояние на Сфинкса, са навели учените на мисли, че всъщност той може да е доста по-стар, отколкото се е считало досега. За да проверят това, японски археолози начело с професор Сакуджи Йошимура с помощта на ехолокатор отначало направили оглед на Великата пирамида, а след това и подробен преглед на Сфинкса. Това, което открили, ги поразило – камъните на Сфинкса са по-древни от тези на пирамидите. Става въпрос не за самата скална порода, а за нейното обработване.

По-късно японците са били сменени от група хидролози – техните изводи също се превръщат в сензация. На скулптурата те са открили следи от ерозия, предизвикана от големи потоци вода. Първото предположение, което се е появило в пресата – руслото на Нил в миналото е минавало от друго място и е миело скалите, от които е изсечен Сфинксът.

Догадките на хидролозите обаче са още по-смели: „Ерозията, това са по-скоро следи не от от река Нил, а от някакво древно водно бедствие“, мащабно наводнение, което според учените се е случило преди около 8-10 хиляди години преди новата ера – тогава се е случил приблизително библейският потоп.

Според друга египтоложка теория може пък да се направи изводът, че Сфинксът е бил изкуствено, декоративно и умишлено частично потопен във вода. Става въпрос за т.нар. „Гарванова стена“, която може би не е преграда срещу вятъра и пясъка, а остатък от изкуствен басейн, заобикалял Сфинкса. Египтяните били известни с ритуалните си басейни и статуи. Освен това в района има отводнителен канал, който е частично съхранен и който едва ли е предвиден за оттичане на дъждовна вода.

Ерозия или по-скоро човешка дейност?

Арабските мъдреци, поразени от величествеността на Сфинкса, са казали, че исполинът е неподвластен на времето. Но за изминалите хилядолетия паметникът е доста пострадал, като основна вина за това има не природата, а човекът.

Първо, мамелюците са се упражнявали в стрелба по Сфинкса, техни наследници по-късно са станали и войниците на Наполеон. Един от управниците на Египет наредил да се махне носът на скулптурата, а пък англичаните са отмъкнали брадата му и са я поставили в Британския музей. Сравнително скоро – през 1988 година, от лицето на Сфинкса се откъсва огромно каменно парче с тегло над 300 килограма, което сериозно обезпокоило научните среди и ЮНЕСКО. След това се взима решение да събере съвет, който да разгледа причините, поради които древната скулптура се руши. В резултат на направените изследвания в главата на Сфинкса са открити изключително опасни пукнатини, а освен това направените реставрации на външната част са били от некачествен цимент, който допълнително създава опасност от ерозия и разрушаване. Лапите на Сфинкса също се оказали в трагично състояние.

Според болшинството от учените най-голямата опасност за Сфинкса е самата човешка дейност, тъй като в порите на скалата се натрупват вредните автомобилни газове и смогът от промишлените зони в Кайро, които буквално някой ден ще „довършат“ скулптурата. Едно е сигурно – Сфинксът „боледува“ и за реставрирането му ще са необходими стотици милиони долари.

Загадъчното лице, което май не е на фараона Хефрен

Сред повечето египтолози съществува убеждението, че във външността на Сфинкса е запечатано лицето на фараона Хефрен. Макар и твърденията им да звучат убедително, няма доказателства, свързващи скулптурата и фараона, освен това самата му глава явно е преработвана неведнъж. В това, че лицето на Сфинкса е именно на фараона Хефрен, е убеден известният специалист по древните монументални сгради на Гиза – доктор I.E.S Eduards.

“Въпреки че лицето на Сфинкса е в известна степен увредено, то все още ни дава портрет на самия Хефрен“, казва ученият. Интересно е обаче, че тялото на Хефрен така и не е било открито и затова сравненията между него и Сфинкса са правени единствено на базата на различни статуи. На първо място става въпрос за скулптурата, изсечена от черен диорит, която се съхранява в музея в Кайро. За да потвърдят или отрекат идентификацията на Хефрен със Сфинкса, група независими изследователи са ползвали услугите на известния нюйоркски полицай Франк Доминго, който създавал портрети за разпознаване на различни заподозрени лица. След няколко месеца работа Доминго прави заключението, че тези две произведения на изкуството показват две различни лица. Фронталните пропорции и най-вече – особеностите на лицето, погледнато под ъгъл, го убеждава, че Сфинксът не може да е изображение на фараона Хефрен.

Бащата и майката на страха

Египетският археолог Рудван Аш-Шамаа предполага, че Сфинксът има и женски двойник, който е скрит дълбоко под пясъка. Големият Сфинкс често е наричан „Баща на страха“, като според археолога, щом се говори за „баща на страха“, вероятно трябва да има и „майка на страха“. В своите разсъждения Аш-Шамаа се опира на начина на мислене на древните египтяни, които твърдо са следвали принципа на симетрията. Според него самотната фигура на Сфинкса изглежда много странно.

Повърхността на това място, където според учения би трябвало да се намира втората скулптура, е извисена над Сфинкса на няколко метра. „Логично е да се предположи, че статуята просто е скрита от очите ни под дебел слой пясък“, убеден е Аш-Шамаа. В поддръжка на теорията си археологът предлага няколко аргумента. Той припомня, че между предните лапи на Сфинкса е разположена гранитна стела, на която са изобразени две статуи, съществува и плочка, на която се говори, че статуята е разрушена от мълния.

В Сфинкса има скрити коридори и тайна стая

В един от древноегипетските трактати от името на богинята Изида се съобщава, че бог Тот е скрил на тайно място свещени книги, които съдържат в себе си „тайните на Озирис“, след което е скрил всичко с магия, за да останат знанията недостъпни до момента, в който не се родят хора, достойни за него.

Някои изследователи са сигурни, че съществува „тайна стая“, като припомнят как Едгар Кейси е предсказал, че някой ден под дясната лапа на Сфинкса ще бъде намерена стая, носеща името „Зала на доказателствата“ или „Зала на летописите“, която ще разкрие на човечеството информация за високоразвита цивилизация, съществувала преди милиони години. Факт е, че през 1989 година група от японски учени е направила изследване чрез радиолокация, откривайки под дясната лапа на Сфинкса тесен тунел, водещ до пирамидата на Хефрен, а на северозапад от Камерата на царицата е открита и кухина с огромни размери.

За съжаление египетските власти не са разрешили на японците да направят по-обстойно проучване на подземните помещения. Също така изследванията на друг учен – американския геофизик Томас Добецки, са показали, че под лапите на Сфинкса има голяма правоъгълна кухина. Но през 1993 година местните власти отново спират работата. От този момент та досега египетското правителство забранява каквато и да е изследователска дейност в района на Сфинкса и пирамидите.

Въпреки всички научни обяснения и логични доказателства въпросите и загадките относно Сфинкса са много. Един пример – в египетското изкуство божествата се изобразяват винаги с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. Именно затова някои специалисти твърдят, че произходът на сфинкса имал връзка с изчезналата Атлантида. Дали това е така, тепърва ще трябва да се докаже, ако, разбира се, някога получим доказателства, че самата Атлантида е съществувала. Няма съмнение обаче – Сфинксът превъзхожда всеки друг паметник по внушителност, мистериозност и мистицизъм.