В навечерието на новата 2022 г. от NASA не се вълнуваха за фойерверки, а от това, дали James Webb Space Telescope (JWST) ще се отправи успешно към своята мисия. Повече от половин година по-късно той успя да развълнува астрономи и зрители по целия свят с първите си пълноцветни изображения. По време на брифинга тази седмица учените, работили по проекта, признаха, че са хлипали от вълнение, останали са безмълвни и дори “им е паднало ченето” от удивление (английският еквивалент на тази фраза е по-експресивен и точен в тази ситуация).

Новите космически снимки разкриват безброй звезди, галактики и фини детайли, които никой не е виждал досега. Те рисуват раждането и смъртта на звездите в остри, нови цветове и надникват по-далеч в далечината, отколкото някой инфрачервен телескоп някога е виждал. 

Досега изображения като тези идваха само от космическия телескоп “Хъбъл”, който се изстреля в орбитата на Земята през 1990 г. Но явно вложените от NASA 10 милиарда и 25 години наистина са си стрували.  
Първото изображение, дълга експозиция на малка част от небето, а след това видяхме и още.  
Мъглявината Южен пръстен е умираща звезда, която е имплодирала и бавно изхвърля слоевете на своята атмосфера в последователни вълни, създавайки непрекъснато разширяващи се мехурчета от цветен газ. Учените знаеха, че в центъра му има две звезди, но не можеха да ги видят на изображения. Новата снимка на JWST показва умиращата звезда, която свети в червено, защото е заобиколена от прах, точно до бялата си звезда спътник. 

Друго изображение показва структурата на мъглявината. Синият балон в центъра е горещ, йонизиран газ, който е прегрят от остатъчното ядро на звездата. В пенестите оранжеви външни области, направени от новообразуван водород, лъчите на звездната светлина преминават през дупки във вътрешен балон.

 За разлика от телескопите като “Хъбъл”, които гледат предимно във видимия диапазон на светлината, еквивалентен на това, което би се видяло от човешкото око, инструментите на Webb работят в инфрачервения диапазон. Това позволява на телескопа да гледа през непрозрачни цели като облаци прах, за да види какво се крие отдолу, и ще се използва за изследване на мъглявини, звезди, черни дупки и много други. 
Инструментите на Webb са толкова чувствителни, че могат да наблюдават изключително отдалечени цели, което - поради времето, необходимо на светлината да пътува от тези големи разстояния до Земята - е като да погледнете назад във времето. JWST ще търси някои от най-ранните галактики във Вселената, помагайки да се изясни период, наречен Епохата на рейонизацията, когато най-ранните звезди разпространяват светлина във Вселената за първи път. 
Изображения с дълбоко поле като показаното по-горе помагат в търсенето на най-ранните галактики чрез идентифициране на изключително далечни галактики в тъмни петна от небето. Подобни изображения ще бъдат произведени чрез дълбоки и широки проучвания, направени с помощта на Webb като предстоящата програма COSMOS-Webb. 
В бъдеще  ще има още много теми, които Webb ще изучава и през първата си година, давайки на астрономите поглед върху толкова широки теми като това, как се формират звездите, какъв е съставът на кометите в нашата Слънчева система и как са се образували първите черни дупки. 

Снимки: The Hubble Heritage Team (STScI/AURA/NASA); NASA, ESA, CSA, STScI 

Виж още: Какво всъщност има под лунната повърхност?