Европейският космическа агенция с нов бюджет

В Хага приключи срещата на министрите от страните членки на Европейската космическа агенция ESA.

Основната цел на срещата бе утвърждаване на бюджета на организацията за следващите 3 години.
Многобройните разногласия между членовете, както и сериозните финансови трудности, които възникнаха пред главните проекти на агенцията през последните години, не предвещаваха нищо добро за европейската космическа индустрия.
А и финансовата криза назря. Дори и ръководителят на агенцията Жан-Жак Дорден бе настроен песимистично.
Но резултатите удивиха всички, посочва в коментар електронното издание ЛентаРу.

Сухите цифри изглеждат така: в следващите три години Европа ще похарчи за космически програми почти 10 милиарда евро.
Основните донори са Германия и Франция, които ще дадат по 2.7 и 2.3 милиарда евро.
Италия и Великобритания ще отпуснат за нуждите на космоса по 1 милиард.
Преди началото на форума представителите на ESA съставиха предварителна финансова сметка на програмите на агенцията или иначе казано план максимум.
В резултат действителният бюджет не достигна до желания само с около 500 милиона евро.
Това означава, че в условията на финансовата криза финансирането не само не се съкрати, а дори се увеличи с 20% в сравнение с предишните години. Къде ще отидат тези пари?

Системата GMES
За разлика от Роскосмос и НАСА, Европейската космическа агенция се позиционира като по-земна: в списъка на реализираните от нея проекти има по-голям брой програми, насочени към изучаване на Земята.
Системата GMES (известна още като Kopernikus) е най-скъпият проект на агенцията.
Тя включва създаване на глобална система за екомониторинг на планетата, която ще включва аналитични центрове, наземна станция и космическа спътникова група.
Целта на програмата е получаване на данни за различни аспекти на околната среда състояние на водата и въздуха например, а така също и продължително непрекъснато наблюдение на екологичната ситуация на планетата.

Новият проект е предимно търговски ориентиран. Това означава, че събраните и обработени данни ще бъдат предоставяни на крайни потребители срещу определено заплащане.

Въпреки, че някои компоненти от системата вече функционират, тя все още е в стадий на разработка.
Така например ESA все още не е определила по какъв начин ще подава информацията на крайните потребители. Освен това системата все още няма спътникова система, която трябва да доставя по-голямата част от информацията.
Очаква се нейният старт да бъде не по-рано от 2011-2012 година.

Благополучието на проекта предизвика съмнения, тъй като по-рано се появиха съобщения за финансови разногласия между участниците.
Така например Италия планираше да намали разходите си по GMES почти два пъти.
Освен това спорове възникнаха и около въпроса кой ще финансира замяната на все още не изстреляните спътници.
Франция предложи първите спътници да се финансират директно от агенцията, а парите за подмята им да идват от продажбата на събраната информация.

По думите на Жан-Жак Дорден обсъждането на тази програма бе сложно, но страните се разбраха и бюджетът е утвърден. Реализацията й през следващите три години ще излезе 2.2 милиарда евро.

Международната космическа станция
Независимо, че МКС е друго голямо перо от разходите на ЕSA, не стана и дума за намаляване на финансирането: страните се съгласиха да изразходват 1.4 милиарда евро за нея.

По-голям интерес предизвика обсъждането на сроковете за завършване на станцията.
Независимо, че МКС наскоро навърши 10 години, строителството й все още продължава. Специалистите се надяват то да приключи до 2011-2012 година.
Но засега НАСА не планира да продължава участието си в проекта след 2015 година. Още повече, по-рано американците планираха да приключат работата си на МКС още през 2010 година петгодишната отсрочка бе постигната благодарение на усилията на шефа на агенцията Майкъл Грифин.

В същото време Русия настоява за продължаване на работата на МКС поне до 2020-та.
Доскоро Европа не можеше да определи позицията си по този въпрос и един от резултатите от срещата в Хага стана подкрепата на ЕSA на руската позиция.

Освен това бе засегната болезнената тема за пътуването на астронавти до станцията.
Припомняме, във връзка с прекратяването на полетите на американски совалки през 2010 година Русия остава единствената страна, която ще може да доставя хора и товари на МКС.

Европейските министри изразиха недоволство от това положение. Според тях незабавно трябва да започне разработката на собствен пилотируем кораб.
Агенцията вече има успехи в тази област преди няколко месеца автоматичният кораб Жул Верн извърши успешно пътуване до МКС.

На срещата в Хага бе одобрен пран за финансиране на ново поколение товарни кораби, които ще бъдат снабдени с капсули за връщане на материали от станцията на Земята.
В бъдеще тези капсули потенциално биха могли да бъдат преоборудвани за транспорт на хора.
Специалистите обявиха 2017 година за ориентировъчна дата за създаването на тези почти пилотируеми кораби.

ExoMars
Третото важно решение, което взеха страните участнички в ESA, е увеличаването на финансирането на проекта за марсохода ExoMars.

Апаратът ще тежи 140-180 килограма. Мисията му ще продължи 6 месеца. Освен различните инструменти на борда ще бъде монтирана специална сондажна установка за добиване на марсианска почва от дълбочина.
В началото Европейският съюз планираше да разработи относително малък марсоход за скромните 650 милиона евро.
Но съмненията в ефективността на подобна мисия (на Марс в момента работят американските марсоходи Spirit и Opportunity) доведоха до решението за подобряване на проекта.
В резултат стойността му се увеличи почти два пъти. Това предизвика недоволството на страните участнички, като Италия фактически се отказа да дава пари за ExoMars.

В крайна сметка финансирането бе увеличено, но остана дефицит от 200 милиона евро.
Жан-Жак Дорден обаче коментира, че това не е критично. От дрлуга страна по думите му на срещата в Хага бе постигната основната цел участничките се съгласиха с принципната необходимост от изграждането на нов апарат.
Представителите на агенцията успяха да убедят министрите, че мисията на европейския марсоход не копира вече съществуващите. А допълнителните пали ще дойдат от партньорите от Роскосмос и НАСА.

Разбира се, това не са всички космически проекти, които бяха обсъдени на срещата.
Тези три инициативи обаче показват, че Европа сериозно се е заела да стане космическа държава (или съюз от държави).

Освен това може да се твърди, че близкото бъдеще на европейската космонавтика изглежда ако не розово, то поне оптимистично.
Самият Дорден оцени резултатите от срещата като признание на държавите членки че ESA е успешна организация.
Сега главното е бюджетът да бъде изпълнен в срок, а финансовите разногласия да не попречат на реализацията на новите проекти.