Космосът несъмнено е една от най-интересните загадки за човечеството. Откакто хората познават околния свят, те непрекъснато вдигат поглед и нагоре, към звездите, търсейки отговори. Космосът е музата за стотици филми и хиляди книги. Той вдъхновява календари и хороскопи, които подробно описват как подреждането на астрономическите обекти може да предскаже личностни черти и дори големи събития от живота.

Но Космосът вдъхновява и много видения за бъдещето. Фантазията ни е сътворила сценариите за междупланетно пътуване, извънземни контакти и дори пътуване във времето през червееви дупки. Обектите в следващия списък може и да ви изглеждат като от стара книга за научна фантастика. Множество учени обаче вярват, че те наистина могат да съществуват някъде там - в безкрайния Космос.

Звезда зомби

Както подсказва името, този тип звезда е такъв, който по някакъв начин се „връща от мъртвите“. Всички знаем, че терминът „супернова“ обикновено се асоциира със смъртта на една звезда. В повечето случаи свръхновите наистина отбелязват края на живота на звездите, тъй като по време на масивните експлозии звездата е напълно заличена.

Учени от NASA обаче вярват, че една по-слаба супернова може да остави след себе си оцеляла част от звездата. Астрономите за първи път се замислят над тази възможност, когато забелязват слаба синя звезда, захранваща с енергия своята по-голяма спътникова звезда. Този процес запалва сравнително малка супернова от тип Lax, която е с ниска яркост и не изхвърля толкова звездна маса, колкото нейната „сестра“ тип La супернова.

Досега това е единственият известен начин, по който може да избухне едно бяло джудже – миниатюрна звезда. Обикновено звездите, които експлодират в края на живота си, са доста големи, масивни и имат много кратък живот. Белите джуджета от друга страна са по-хладни и са склонни да живеят по-дълго, тъй като обикновено не експлодират. Вместо това са склонни да изхвърлят постепенно масата си и да създават планетарна мъглявина.

Учените от NASA смятат, че са идентифицирали досега около 30 от тези типове Lax супернови, които оставят зад себе си оцеляло бяло джудже, но са необходими допълнителни факти, за да се докаже напълно, че те съществуват.

Бели дупки

Белите дупки са „обратното“ на черните дупки. Те са за първи път теоретизирани от учени, работещи над проблема с черните дупки. Ето какво са установили те, работейки над сложната математика, свързана с черни дупки.

Те приемат, че ако сингуларността в центъра на черна дупка няма маса или ако няма маса в онази област, наречена „хоризонт на събитията“, то възникването на бяла дупка е съвсем реално. Математиката обяснява, че ако белите дупки са истински, те ще се държат точно обратното на черните дупки - вместо да изсмукват цялата област от пространството около тях, те просто ще изхвърлят материя във Вселената.

Математиката обаче посочва още, че белите дупки могат да съществуват само ако в хоризонта на събитията няма абсолютно нищо! Всъщност, ако само един атом материята навлезе в хоризонта на събитията на бялата дупка, тя ще колапсира и ще изчезне. Така че дори белите дупки да са съществували в началото на живота на нашата Вселена, животът им щеше да бъде невероятно кратък, тъй като тя е пълна с материя.

Сфера на Дайсън

Концепцията за сферата на Dyson е представена за пръв път от Фрийман Дайсън, физик и астроном, който предлага идеята след „мисловни експерименти“.

Представете си нещо като фотоволтаичен слънчев колектор (слънчева електроцентрала с панели), но с размера на цялата Слънчева система! Дайсън вярва, че напреднала цивилизация може да буквално да загради звездата си в сфера от сателитни структури, прихващайки 100% от радиацията и енергията на собствената си звезда. Дайсън смята, че това е реалистичен начин за идентифициране на евентуален извънземен живот във Вселената. Ако можем да намерим поне една такава сфера, тя ще е точно доказателство за наличието на силно развита извънземна цивилизация.

Ето и един забавен факт: ако разполагахме днес с технологията за създаване на сфера на Дайсън около Слънцето, щяхме да можем да генерираме 384 йотавата енергия, т.е. общата мощност, която Слънцето отдава. Yotta е префикс на десетичните единици равен на десет на 24-а степен.

Черно джудже

Самото име не поражда чак такива страхове, като термина "зомби звезда". Но концепцията зад него е също толкова интересна, колкото всички останали хипотетични обекти в този списък.

Досега астрономите са откривали бели джуджета, кафяви джуджета и червени джуджета. Черните джуджета обаче никога не са били виждани и са чисто теоретични. Астрономите вярват, че те биха могли да се формират от бели джуджета, които са се охладили за достатъчно дълго време до точката, в която температурата им съвпада с температурата на космическия микровълнов фон (Cosmic Microwave Background). CMB е радиацията, останала от Големия взрив, който изпълва цялата Вселена. Понастоящем тя има средна температура от едва 2.7 Келвина.

Черните джуджета се смятат за невидими, тъй като тяхната температура е толкова ниска, близка до абсолютната нула, защото нямат вътрешен източник на енергия. Теоретично, ако бяло джудже постепенно се превърне чрез изстиване в черно джудже, това ще отнеме 10 на 15-а степен години! Следователно Вселената ни може би е все още твърде млада, за да създаде черни джуджета.

Звезди от кварки

Кварковите звезди, наричани още „странни звезди“, се смятат за съставени от супа от кварки - основните съставки на материята. Астрономите вярват, че тези звезди могат да бъдат създадени, след като една средна по размер звезда (около 1,44 пъти размера на нашето Слънце) е изчерпала горивото си и е навлязла в колапсиращ етап. Тъй като тя се свива, звездата буквално сплесква заедно протоните и електроните, които в крайна сметка формират неутрони.

Учените смятат, че ако звездата е достатъчно тежка и продължава да се свива и след този етап, създадените неутрони биха могли да се разпаднат заради огромния натиск, създавайки невероятно плътен вид материя. Проучване, публикувано през 2012 г., описва хипотетичния характер на тези странни кваркови звезди. Авторите на статията обясняват, че те могат да бъдат обвити в тънка ядрена "кора", състояща се от тежки йони, потопени в електронен газ. Те обаче биха могли да съществуват и без кората. В този случай звездите на кварките ще притежават ултра високи електрически полета, които могат да достигнат до 10 на 19 волта на сантиметър!

Воден свят

Както подсказва името, планетите океани, или водните светове, се смятат за реални и покрити изцяло от огромни, непрекъснати океани. Идеята за водните светове стана популярна, когато NASA обяви съществуването на две такива планети извън нашата Слънчева система: Кеплер-62е и Кеплер-62f. Тези планети се смятат за водни светове, които биха могли да притежават дори богатство от водни форми на живот.

Доклад, публикуван през юни 2004 г., обяснява как биха могли да се формират такива странни видове планети. Смята се, че те би трябвало да се образуват относително далеч от родителската си звезда и бавно да мигрират към нея (за период от около милион години). Планетата ще трябва да се доближи около пет до десет пъти по-близо до звездата, в зависимост от това, колко далеч първоначално се е формирала. Докладът още описва вътрешната структура на планетите, колко дълбоки са океаните им и от какво могат да се състоят атмосферите им. Интересно!

Хтонични планети

Идеята за хтоничните планети (хтоничните божества населяват подземния свят в митологията) стана популярна благодарение на екзосоларната планета, наречена Озирис. Учените от NASA бяха объркани, когато за пръв път откриха въглерод и кислород в атмосфера извън нашата Слънчева система. Въпреки това атмосферата на Озирис бързо се изпарява. Така учените определят нов клас светове, наречени хтонични планети, които се създават, когато газови гиганти като Юпитер влизат в критичното разстояние до родителската си звезда. Когато те се приближат твърде много, външните им слоеве започват бързо да се изпаряват.

Хтоничните планети са останките на такива газови гиганти, които са били буквално изчистени от външните си слоеве, оставяйки зад себе си плътно централно ядро.

Призрачни галактики

Галактиките призраци, наричани още тъмни, са галактики, които имат много малко звезди спрямо нормалните. Те са толкова неефективни при създаването на звезди, че се смята, че заради това са съставени предимно от газ и прах, което ги прави невидими. До този момент обаче те си остават теоретични, макар и много астрономите да вярват, че тъмните галактики съществуват.

Международен екип от учени наскоро обяви, че са открили следи за първата тъмна галактика. Но все пак ще трябва да се направи значителен анализ на данните, преди да наличието и да бъде потвърдено.

Освен това астрономите вярват, че са намерили и друг вид галактика от тип „призрак“, която е изградена от 99% тъмна материя! Те са я нарекли Dragonfly 44, а масата й е близка до тази на Млечния път. Разликата е, че тя съдържа изключително малко звезди и е различна по своята структура. Тогава откъде идва нейната маса освен от тъмна материя?

Ако тази галактика бъде наблюдавана и анализирана достатъчно подробно, тя може да промени начина, по който астрономите възприемат образуването на галактики и тъмната материя.

Космически струни

Космическите струни са една щура идея, но най-голямата лудост около тях е, че те действително могат да съществуват.

Космическите струни са леки дефекти в тъканта на пространството и времето, създадени в началото на времето, след формирането на Вселената. Ако човек би взаимодействал с тези дефекти, той може да създаде "затворена времева крива", която би позволила пътуване във времето, но в обратна посока.

Затова някои учените спекулират с това, че машините на времето са възможни за създаване благодарение на тези космически струни. Те вярват, че чрез доближаването на две такива космически струни на достатъчно близко разстояние (или на една нишка и една черна дупка), ще създаде масив от затворени времеви криви.

За да визуализирате по-добре това, представете си космическите струни като затворени безкрайни нишки от пространство-време. Вземете една такава нишка и я засилете в пространството директно към друга. След това се качвате на борда на космически кораб и летите около тях. Това ще ви позволи да се появявате във всяка произволна точка на пространството и времето!

Въпреки че тези обекти са чисто теоретични, астрономите вярват, че ако съществуват, дефакто са много малки и фини спрямо пластовете на пространството, а техните ефекти ще бъдат невероятно странни. Според тях съществуването им може да обясни странните ефекти, наблюдавани в отдалечени галактики.