По официални данни на NASA екзопланетите (екстрасоларните планети), които могат на теория да поддържат живот, са 21. 67 други планети, открити от сателита Kepler, очакват потвърждение. Учените предполагат, че обитаеми са стотици хиляди планети, разположени из целия видим космос. Но какво значи „обитаема планета“ и възможно ли е в познатия ни космос да съществуват безброй форми на живот, за които дори не подозираме? Всъщност последното е почти сигурно, но всичко по реда си. Какво е нужно на една планета, за да се зароди живот?

Списък на обитаемите екзопланети към момента.

Достойна звезда

Класификацията на звездите е нещо доста сложно, но и изключително важно – слънчевата светлина е основният фактор за развитието на живот на нашата Земя. Кои са факторите, които правят една звезда "достойна" за обитаема планета?

• Трябва да си поживее. Първите прокариотни организми на Земята са се появили около един милиард години след образуването ѝ. За сравнение някои от по-големите звезди – от групи О, B, A, не успяват да доживеят и крехката възраст от 10 милиона, а за формирането на многоклетъчни форми на живот са били необходими над 3 милиарда години – близо половината живот на нашето Слънце.

• Радиация. Колкото и да слушаме за вредите от UV лъчите, без тях важни атмосферни промени като формирането на озон биха били практически невъзможни. Лъчението не трябва да е и прекалено силно, защото е неблагоприятно за първичната биохимия.

Всичко това са хипотези, базирани на теории за развитието на живота на Земята, което значи, че нищо не е сигурно. Червените джуджета например са клас звезди, който доскоро беше напълно изключен от търсенето на живот. Причините за това са ниската им гравитация и слабото топлинно излъчване, които правят шанса за съществуване на планети в правилната орбита доста нисък. Въпреки това тези звезди са около 76% от всички в познатия космос, а имат теоретичен обитаем пояс, така че шансовете им се изравняват с по-големите небесни тела.

Gliese 581g в орбита около червено джудже.

Правилната орбита 

Обитаемата зона е разстоянието от звезда, на което вода може да съществува в течно състояние. След енергийния източник водата се счита за най-важния фактор за поява на живот – биохимичните процеси в биоразтворителя са спомогнали неимоверно за синтезирането на първите прокариоти, а за развитието им – още повече. Така че орбитата на бъдещата Майка на живота не трябва да:

• е прекалено ексцентрична, за да не редува пълно замразяване с кипене на основния биоразтворител (водата в нашия случай) по време на небесния си цикъл

• е синхронно въртяща се –  една и съща страна да не е винаги насочена към звездата. В повечето случаи това води до огромна разлика в температурите в двете полукълба – постоянно излагане на едното на UV лъчение покачва температурата до неблагоприятно високи нива за живот дори във външния край на обитаемата зона. И обратно – тъмната половина би останала замръзнала сравнително близо до звездата

• се намира в близост до газов гигант, тъй като гравитационното му поле би попречило на формирането на планети – астероидният пояс в нашата Слънчева система е пример за влиянието на Юпитер

• е без наклон на оста. Това предизвиква остри разлики в температурите между екватора и полюсите. В резултат на това средната температура е ниска в сравнение с аналогична планета, поддържаща умерена смяна на сезоните. Прекалено големият наклон на оста също не е препоръчителен, тъй като това води до много сурови сезони с големи температурни амплитуди и затруднена хомеостаза

Основният проблем с всичко това е, че теоретично живот може да съществува и без вода, което би разширило обитаемата зона няколко пъти.

Точната маса

Малките планети не стават – ниската маса значи и ниска гравитация, а това сериозно би й попречило да задържи атмосфера около себе си. Липсата на атмосфера значи и липса на достатъчно материя за първичната биохимия, и невъзможност за поддържане на равномерна температура. Освен въздуха малките планети губят по-лесно геотермалната си енергия, което се отразява доста негативно на обмена на вещества между кората и мантията.

Разбира се, газовите гиганти също не са подходящи заради липсата на постоянна покривка, която да изолира развиващия се живот от горещината на ядрото.

Kepler-22 b, първата обитаема планета, открита около подобна на Слънцето звезда

Необходимите буквички от Менделеевата таблица

Четирите елемента, основни за живота, не са Вода, Въздух, Огън и Земя, а въглерод, водород, кислород и азот. И четирите елемента са лесно реагиращи и често срещани – прости аминокиселини са намирани дори на астероиди, където формирането на живот е невъзможно.

• Въглеродът формира сложни и разнообразни структури дори когато се свързва сам със себе си. Той е най-подходящ за образуването на сложните клетки, необходими за жизнените процеси.

• Водородът и кислородът са основният източник на енергия за живите организми чрез формирането на ковалентни връзки.

• Азотът от своя страна е основен за формирането на белтъци и аминокиселини, без които формирането на сложни биологични структури е на теория невъзможно.

Слонът в стаята

Екстремофилите са организми, съществуващи при невероятни и често невъзможни условия. Горещина (температури на водата над 100 градуса), екстремна киселинност (под 3 pH) и алкалност (9 pH и нагоре), липса на кислород, живот в среда с висока концентрация на тежки метали и почти всичко останало, което би трябвало да унищожи всичко, поддържа живот. Това значи, че всички хипотези на учените може да са грешни и извънземните да са навсякъде. В крайна сметка светът е голям и животът ни дебне отвсякъде, а всяка една планета може да крие живота някъде далеч от човешки очи. Ще го открием ли, как мислите?