Ета Карине е наричана „най-ярката суперзвезда на 10 000 светлинни години от Земята”.

Всъщност „суперзвездата“ се състои от две звезди в орбита една около друга. По-малката от двете е 30 пъти по-масивна от Слънцето и свети милион пъти по-ярко. По-голямата е с масата на 90 Слънца и свети 5 пъти по-ярко от „половинката си“. На всеки 5.5 земни години двете се срещат, на по-малко от 225 милиона километра една от друга и малко преди това звездните им ветрове се сблъскват.

Тогава температурите достигат стотици милиони градуси – достатъчно, за да излъчват рентгенови лъчи и да пречат на нашите уреди за наблюдение. По време на самия периастрон (моментът, когато двете са най-близо) по-голямата звезда поглъща по-малката и лъчението намалява.

Интригуваща за учените от NASA е не красивата картина, а възстановяващите се лъчи след сблъсъка. След периастрон лъчите са с различни характеристики, което сочи към измяна на структурата газовете обгръщащи двата звездни гиганта.

 

Тагове: