Космическият кораб на NASA – New Horizons, – който се прослави през 2015, когато прелетя покрай Плутон, най-накрая се пробуди и е готов да отиде чак до края на Слънчевата система, за да се срещне с една космическа скала. Корабът се отърси от дългата хибернация, в която беше изпаднал далеч от дома (на близо 6 милиарда километра от Земята), и сега се е отправил на път към ледения къс, наречен Ultima Thule (далечен, непознат край). Името е такова, защото въпросното космическо тяло прави по-големи орбити около Слънцето дори и от Плутон.

От април 2017 сондата на два пъти се е „събуждала“ и „заспивала“. Хибернацията на един космически кораб всъщност означава, че той е на автопилот, като само най-важните му компоненти работят. New Horizons работи благодарение на дълъг списък с команди, които са качени на паметта му, преди да заспи. Всичко това се прави с цел да се намали работата на управляващия го земен екип.

Алис Баумън, жената, която менажира цялата операция, споделя с The Verge, че по време на хибернацията малкият екип, с който разполага, може да се фокусира върху други, по-важни неща като например разработване на командите за полета до Ultima Thule.

На 4 юни екипът изпраща команди за събуждане до New Horizons, а на пети са получили официалното потвърждение на кораба, с което той заявява, че е готов за действие. В следващите два месеца и половина Бауман споделя, че от Земята ще правят тестове и ще качат нов софтуер на New Horizons. Освен това ще изтеглят и всичките научни данни, записани по време на хибернацията.

Ето как горе-долу изглежда Ultima Thule според проучванията, които екипът е направил:

След това плановете продължават със заветната дата 13 август, когато космическият кораб ще бъде изваден от въртящото се състояние, което спомага за стабилизиране на сондата. И по някое време, между средата и края на август, екипът ще се опита да използва една от камерите на New Horizons, за да заснеме целта. Ultima Thule се намира в пояса на Кайпер, който представлява нещо като облак от ледени скали отвъд Нептун. Ако планът просъществува, това ще бъде първият път, в който ще имаме възможността да видим тази красота.

Изправени сме пред огромно предизвикателство.

Ако всичко върви по план, след края на август New Horizons ще върви бавно и славно към финалната права. Задачата на екипа е изключително тежка. Те трябва да планират всеки миг от операцията. Ще се изправят пред няколко трудности. Първо Ultima Thule е доста малка, диаметърът ѝ е около 32 - 37 километра (за сравнение – диаметърът на Плутон е близо 2415 километра). Освен това скалата е тъмна, а зад нея има ярки звезди, тоест е много трудно да се види. Екипът обаче е амбициозен и иска да прелети много близо до Ultima Thule – по-близо, отколкото до Плутон. Баумън споделя, че е наясно, че имат много работа и са изправени пред огромно предизвикателство.

Не стига това, ами и комуникацията между Земята и New Horizons става изключително бавно, защото корабът е доста далеч от планетата ни. За да достигне един радиосигнал до сондата, му трябват 6 часа, представете си и още 6, докато дойде отговорът… Това прави половин денонощие дори за най-простата команда. През следващите шест месеца корабът ще събира страшно много информация. На всеки няколко седмици ще се изпращат инструкции, които да компресират и трият по-маловажната информация, за да има достатъчно място на компютъра.

През октомври New Horizons ще направи първата от седем маневри за променяне на траекторията си. Последната е насочена за 22 декември. След това навръх Коледа прелитането покрай целта ще започне. Така че вчера е било само началото на вълнуващото и изпълнено с предизвикателства пътуване на New Horizons. А ние можем само да стискаме палци на екипа и да се надяваме, че всичко ще върви по вода.

Тагове: