Преди 70 000 години в Слънчевата система е имало две звезди

Група астрономи от САЩ, Европа, Чили и Южна Африка твърдят, че преди 70 000 години на разстояние 0.8 светлинни години от Земята е преминала звездата на Шолц със своя спътник. Това е единствената известна на науката звезда, попадала в пределите на Слънчевата система, външните граници, на която се простират на разстояние до две светлинни години. Резултатите от изследването са публикувани в Astrophysical Journal Letters.

Тази двойка звезди е навлязла в пределите на облака на Оорт, чийто външни граници са на разстояние една светлинна година, което е четири пъти по-малко от разстоянието до най-близката до Слънцето звезда – Проксима Центавър. В момента звездата на Шолц е отдалечена от Земята на 20 светлинни години и не се вижда с невъоръжено око. Според учените обаче преди 70 000 години нашите предци от Африка са могли да я наблюдават. Преминаването на тази звезда през облака на Оорт, който съдържа голям брой комети и друга материя е можело да доведе до активиране на кратковременни пикове от преминаващи близо до Земята комети заради гравитационните смущения, които звездата Шолц оказва на Облака на Оорт.

Звездата на Шолц, която в каталога е с номер WISE J072003.20-084651.2 е наречена така в чест на своя откривател – астрономът Ралф Дитер Шолц от Потсдамския астрофизичен институт в Германия. Ученият е съобщил за звездата през 2013 година. Последната се явява червено джудже с маса 0.08% от слънчевата, а нейният спътник – кафяво джудже с маса 0.06 процента от масата на Слънцето. Кафявите джуджета често са наричани субзвезди, тъй като заради малката си маса термоядрените реакции у тях затихват бързо и звездите се превръщат в подобни на планета обекти. Все пак са достатъчно тежки, за да бъдат считани за планети, като например газовия гигант Юпитер.

Учените, изследвайки динамиката на движение на звездата на Шолц, дълго време не са могли да определят приближава ли се тя или се отдалечава от Слънчевата система. Но последните и по-точни измервания на радиалната и тангенциалната и скорост са показали, че звездата се все пак се отдалечава от Земята.

Астрофизиците и по-рано са търсели звезди, които някога са преминавали близо до нас. Така например в периода от преди 240 до 470 хиляди години самотната звезда HIP 85605 би могла да се намира на разстояние по-малко от светлинна година от Земята. Както отбелязват учените, проведеното от тях компютърно моделиране на движението на около 10 000 от известните звезди е показало с вероятност от 98%, че само една звезда от общия им брой е могла да попадне в облака на Оорт. В момента, астрономите имат намерение да продължат търсенето на други такива звезди чрез телескопа Gaia на Европейската космическа агенция.