С плановете на NASA и Елън Мъск за колонизация на Марс идва въпросът – какво ще ядем на Червената планета? Датски учени изоставят хидропонните методи в полза на традиционното садене. За целта поръчват симуланти на марсианска и лунна почва (можете и вие да си поръчате от тук) и садят 14 вида растения в тях.
Почвеният състав и на спътника, и на съседската ни планета е благоприятен за растеж, с два големи недостатъка – реактивен азот и източник на вода. Земните симуланти (извлечени от вулкан в Хаваи за Марс и вулканична пепел в Аризона) не са перфектни заместители – съдържат следи от нитрати и амоняк, но са в достатъчно малки количества, за да бъде пренебрежимо влиянието им.
Сред 14-те вида има моркови, домати, жито и дори помощни растения – които поемат атмосферен азот и го превръщат в такъв, годен за консумация от останалите. Учените използват за контролна група бедна (но все пак плодородна) почва от крайречен район на Земята и се оказва, че Марс е по-здравословен за зеленината от някои райони на родната ни планета. Най-много растения покълват, цъфтят дават плод в тази почва.
В края на 50-дневния експеримент се оказва, че Луната е най-неблагоприятна за агрокултури – нито едно от помощните растения не преживява, така че на бъдещите колонизатори ще се налага или да използват изкуствени обогатители на почвата, или да торят растенията със собствените си фекалии.
Основният проблем, който стои пред марсианските колонизатори, е да задържат водата в почвата – решаването на този проблем без саксии може да означава много по-бързо тераформиране и много по-благоприятни условия за живот на първите марсианци.