Хората естествено се страхуват от тъмното. Понякога си представяме чудовища под леглото или пък крачим по-бързо по неосветените улици през нощта. За да победим страховете си, може да оставим включена нощна лампа „за всеки случай“ или светлините в двора, като че ли това може да възпре влизането с взлом. И все пак, сгушвайки се за безопасност под нашите източници от светлина, загубихме връзката си с нощното небе. Броят на звездите от кампанията за осведомяване на обществеността Globe at Night разкри, че между 2011 г. и 2022 г. изкуствената яркост на нощното небе в света се е увеличила повече от два пъти. И все пак дори малки интервенции по места могат да създадат значима промяна.

Светлинното замърсяване ни откъсва от едно от най-големите чудеса на природата, вреди на дивата природа и блокира изследванията, които биха могли да помогнат в борбата с изменението на климата. Звездите са повече от красиви проблясъци в нощното небе. Те са оформили митологията на всяка човешка цивилизация. Те напътстват птиците по техните удивителни миграционни пътешествия и сега трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим светлинното замърсяване, така че звездите да могат да бъдат част от нашето бъдеще.

Човешкото око може да открие около 5000 звезди в нощното небе, но светлината, излъчвана от небостъргачи, улични лампи и къщи, закрива всички освен шепа от най-ярките звезди.

Нашите предци са използвали изгрева и залеза, за да създадат календари. Те също се ориентират по звездите, докато търсели нови земи или проследявали морски търговски пътища. Днес звездите обикновено не се използват за навигация, но умението трябва да бъде запазено, в случай че навигационните системи се повредят.

Светлинното замърсяване съществува поради същата причина, която оцветява небето в синьо през деня. Слънчевата светлина се състои от всички цветове на дъгата и всеки цвят има различна дължина на вълната. Въздухът, който ни заобикаля, е съставен от малки частици (като молекули кислород и въглероден диоксид). Докато светлината от Слънцето си проправя път през въздуха, тя се разпръсква от тези частици в произволни посоки. Синята светлина (с по-къси дължини на вълните) се разпръсква повече от червената светлина (която има по-дълги дължини). В резултат на това очите ни получават повече синя светлина от всички посоки на небето.

През нощта светлината, разпръсната от същите въздушни частици, става причина небето да ни „огрява“. Малка част от това небесно сияние се причинява от естествени източници като звездна светлина и земна атмосфера, но по-голямата част от светлината, която създава небесен блясък, е изкуствена. Светлинното замърсяване също влияе върху способността ни да изучаваме Вселената. Дори съвременните обсерватории, построени на отдалечени планински върхове, са засегнати от навлизащото небесно сияние от растящите разпръснати градове. Светлинното замърсяване е толкова широко разпространено, че три четвърти от всички обсерватории са засегнати.

За да победим светлинното замърсяване, трябва да знаем колко сериозно е то и каква е разликата между националните политики и местните инициативи (като подмяна на уличното осветление в един град). В Обединеното кралство например броят на звездите показва, че светлинното замърсяване може да е достигнало своя връх през 2020 г. и да е започнало да намалява. Може би най-важният аспект на преброяването на звездите е, че те хвърлят светлина върху изчезващите нощни небеса и ни подтикват да предприемем действия. В крайна сметка от всеки един от нас зависи да намалим влиянието си върху небето, като променим начина, по който осветяваме домовете и кварталите си, и като помислим за технологични промени, които да запазят тъмното небе.

Снимка: Unsplash

Виж още: Става все по-трудно да наблюдаваме звездите