Звучи като научна фантастика, но е напълно възможно да има общо 10 млн. тона диаманти на Юпитер и Сатурн, обявиха учени. Наблюденията на бурите на Юпитер, които генерират въглеродни частици, и новите лабораторни изследвания върху поведението на карбона в определени условия навеждат учените на мисълта, че на двете планети има изключително подходяща среда за формиране на диаманти. По-ранни теории определяха само Уран и Нептун като планети, които създават диаманти. Учените предполагат, че интензивните температури и налягане на повърхността на тези планети, могат да превърнат метана, намиращ се в атмосферата, в диаманти, които „валят“ върху повърхността.
Предполага се, че температурата на Юпитер и Сатурн e по-ниска, а количеството на метана в атмосферата не е толкова високо. Поради това тези планети не се разглеждаха като „производители на диаманти“. В атмосферата на Сатурн има около половин процент метан, а в тази на Юпитер – 0.2%. За сравнение – метанът заема около 15% от атмосферите на Нептун и Уран. Няколко големи гръмотевични бури са били уловени от Cassini в горните слоеве на атмосферата на Сатурн – подобни бури са наблюдавани и на Юпитер. Това може да е ключовото явление, което може да стартира процеса на формиране на диаманти.
Регионите, наситени с бури, кореспондират с разпадането на молекулите на метана до въглеродни частици. В тези райони се отделят и сажди. Веднъж формирани, некристалните въглеродни частици пропадат през атмосферата, докато не достигнат височина с подобна гъстота. В тези пластове те се формират графит благодарение на покачващото се налягане. Графитът продължава своето пропадане до по-долните слоеве на атмосферата, където налягането и температурата превръщат графита в диамант. „Този процес създава хиляди тонове диаманти всяка година“, коментира Кевин Бейнс от Университета в Уинсконси.
Под слоя, където диамантите се топят, атмосферата и толкова враждебна, изпълнена с пулверизиран и йонизиран водород, че е много вероятно те да се превръщат в друг материал. Температурите на Уран и Нептун са много по-ниски и много вероятно диамантите да не се топят. Планетарният учен Уилям Хъбард от Университета в Аризона изказва съмнение върху тези открития. Според него количеството сажди, създадени от буриите, не е достатъчно, за да се стартира процесът.