Нов анализ на каменните проби, взети от Луната преди половин век, показва, че водата в тях е генерирана чрез „обстрел“ с плазма от слънчеви ветрове, а не от метеоритни сблъсъци.

Мисиите Аполо от 70-те години на миналия век въвеждат масовата заблуда, че Луната е лишена от всякаква вода. Това остава така до 2009 г., когато индийската проба Чандраян-1 засича миниатюрни количества от ценната течност по повърхността на естествения ни спътник. Информация от орбиталния апарат Касини на NASA и други потвърждава наличието на вода и хидроксилни молекули на Луната.

Дълго време се смята, че както на Земята, тази вода е донесена от астероиди или комети. Наскоро двама учени от Парижкия институт по естествена история измерват съотношението между водород и деутерий в пробите, донесени от Аполо 16 и 17. В съотношението между двата изотопа изследователите търсят произхода на водата.

Трите възможни и разгледани варианти са комети, астероиди и слънчеви ветрове – потоци плазма, облизващи повърхността на Луната. Резултатите са ясни – в 85% от пробите водата е повече от деутерия, тоест произходът е слънчев вятър. Останалите 15% са от другите два източника.

 

Тагове: