Изследванията и покоряването на Марс ще получат сериозен тласък през това лято. И ако съдим по броя на мисиите, които се подготвят, скоро Червената планета ще се окаже едно наистина пренаселено място! Можем само да гадаем какви открития ще бъдат направени вследствие на това - за нейната геология, евентуалното наличие на вода, а може би... защо не… и на живот в миналото?
Марс винаги е заемал специално място в човешките планове и мечти за усвояване на Космоса. Най-близката до Земята планета на практика отъждествява нашето убеждение, че човечеството наистина може да засели извънземното пространство и да се превърне в космическа цивилизация. Тя привлича със своята относителна близост, както и със своите условия, които, макар и сурови, поне на пръв поглед изглеждат приемливи за изграждане на човешка колония. Затова не е случайно, че във филмите, литературата и видеоигрите изобилстват сюжети, свързани с тази планета. „Марс“, „Зов за завръщане“, „Марсиански атаки“, „Джон Картър“, „Марсианецът“ са само малка част от заглавията. Дори един от основателите на научната фантастика – Хърбърт Уелс – обвързва именно с тази планета своята класика „Война на световете“.
В реалността нещата не стоят точно така. Досега на Червената планета са изпратени десет апарата, създадени от човешка ръка, които направиха множество вълнуващи открития. Идеята за пилотирани мисии дотам обаче все още се отлага за неопределено време, а изграждането на пълноценна обитаема база или на цяла човешка колония си остава в сферата на научната фантастика.
През тази година обаче интересът към Червената планета ще се засили многократно, защото предстои същинска инвазия на мисии от различни държави и организации. Сред тях са Американската космическа агенция NASA, Европейската космическа агенция ESA, Китай и дори Обединените арабски емирства, която до този момент не е особено известен участник в космическата надпревара. Можем да кажем със сигурност, че на Марс тепърва ще става пренаселено.
Защо сега?
Причината за концентрирането на толкова много мисии до четвъртата планета от Слънчевата система само в рамките на два месеца е обективна. Поради особеностите на своето движение около Слънцето, Земята и Марс се подреждат в конфигурация, подходяща за изпращане на междупланетни мисии едва веднъж на всеки 26 месеца. И този благоприятен прозорец продължава само няколко седмици. Следващият такъв период започва именно в средата на юли тази година и ще продължи докъм края на лятото. В добавка този път е налице и интерес на повече държави към Марс, включително такива, които тепърва искат да се доказват в областта на космическите изследвания. Ето и малко повече за предстоящите мисии.
NASA Mars 2020
Очаква се NASA да изстреля своя марсоход Mars 2020, снабден със собствен дрон, на 17 юли. Мисията е част от програмата Mars Exploration и беше обявена още през декември 2012 година. Дизайнът на машината е заимстван от този на роувъра Curiosity, който се е доказал като една от най-успешните мисии на планетата. Очаква се апаратът да кацне в кратера Джезеро на 18 февруари 2021 година. Агенцията, която има най-големи постижения в изследване на Червената планета, този път си е поставила за цел да вземе проби от почвата в региона, в който се очаква да бъде открита подпочвена вода или дори следи от живи организми, както и да ги подготви за изпращане на Земята в бъдеще.
Новото е, че марсоходът ще разполага с дрон – тип хеликоптер, който ще може да наблюдава ефективно по-голям регион около него, насочвайки екипа към по-подходящи точки за изследване. Това на практика ще е и първият летателен апарат на планетата, който не е космически кораб. Освен съществуването на живот в миналото обхватът на изследванията на Mars 2020 ще включва още астробиологията и геологичните процеси, протичали там в миналото.
ОАЕ и Япония
Обединените арабски емирства активно се опитват да се позиционират като пионер в редица иновативни сегменти и Космосът не прави изключение. Арабската страна ще изстреля своята марсианска мисия, включваща космическа сонда, също през юли - в партньорство с Япония. Тя ще използва японска ракета и също се очаква да пристигне на Червената планета догодина. Ако това стане, ОАЕ ще се превърне в първата арабска държава, която е изпратила мисия до Марс, при това точно половин век след основаването на страната.
В по-далечно бъдеще сондата Hope Mars Probe се очаква да бъде последвана от други мисии на Емирствата, а за 2117 г. нейните ръководители планират дори създаването на цял мини град на Марс, който да разполага със самоподдържащи се условия за живот. Е, едва ли планове толкова напред във времето могат да бъдат възприемани като нещо различно от спекулации и научна фантастика. Но все пак не може да се отрече, че по визионерски размах и обещания арабите бият дори самия Илон Мъск.
Обединена Европа
Друг важен играч в изследването на Космоса – Европейската космическа агенция – ще използва същия прозорец от време, за да изпрати собствен марсоход. Той се нарича Rosalind Franklin ExoMars и е продължение на успешната мисия ExoMars. Припомняме, че в нейните рамки през 2016 г. беше изпратен един орбитален апарат и един марсоход. За съжаление той катастрофира при кацането, но полетът беше използван, за да бъдат натрупани ценни данни за сигурността на предстоящата мисия.
Ако вторият етап на мисията приключи успешно, ESA ще стане втората космическа агенция, чийто роувър ще се е приземил успешно на Червената планета, след NASA. Очаква се апаратът да полети между 26 юли и 13 август, a целият обхват на мисията да продължи минимум до края на 2020 година. За кацането на марсианската повърхност този път тя ще разчита на руския лендър „Казачок“.
Поднебесната империя
Друг играч с нарастващи амбиции в областта на космическите изследвания, разбира се, е Китай. Досегашните проекти на страната включват пилотирани космически полети, изграждане на глобална позиционираща система, конкурираща американската GPS, създаване на сателити за борба с други сателити, орбитална станция, квантова телепортация от Космоса и какво ли още не. Амбициите на Пекин са дори още по-мащабни и целта е ни повече, ни по-малко от конкуренция на САЩ като водеща космическа сила.
Страната ще изстреля това лято собствен орбитален апарат, наречен Mars Global Remote Sensing Orbiter, както и марсохода Huoxing-1. С последния тя ще се съревновава с ESA за титлата „втората държава, приземила успешно апарат на повърхността“. Двата апарата ще бъдат транспортирани до Марс с ракетата Long March. Въпреки амбициите на Китай с времето да се наложи като първа космическа сила, за тази мисия страната ще си партнира с Русия. Основната цел на мисията отново е свързана с търсене на следи от живот и цялостно изследване на астробиологията на планетата.
И, разбира се, Мъск
През последните години трудно можем да говорим за колонизиране на Марс, без в съзнанието ни да изникне милиардерът и визионер Илон Мъск с неговите смели и според мнозина невъзможни за реализация планове за изграждане на марсианска база, тераформиране на планетата и т.н.
Неговата космическа компания Space X не е готова да използва предстоящия времеви прозорец за изстрелване на мисия до Червената планета. Но това не означава, че от нея не очакваме голяма новина, свързана с темата. В самия край на годината се очаква да станем свидетели на първия полет на нейния нов кораб Starship, който според предприемача ще може да транспортира впечатляващите 100 пътници до Марс. Ако неговата разработка и тестове преминат успешно, той най-вероятно ще полети към планетата през 2022 г. с първите пасажери на борда. Тези планове обаче са прекалено амбициозни дори и за човек като Мъск, а обещанието му, че ще изпрати на Червената планета и своя нов автомобил сайбъртрък, създаден от Tesla, не ги прави по-лесни за реализация. При всички случаи обаче космическата общност ще следи първите тестове на Starship с голям интерес.
Днес, петдесет години след стъпването на човешки крак на Луната, следващата голяма стъпка за човечеството – достигане до друга планета – все още е непостижима. Нарастващият интерес към Марс обаче е налице, а включването на все повече компании и държави в космическата надпревара вдъхва оптимизъм, че през новото десетилетие наистина бихме могли да станем свидетели на този дългоочакван пробив.