Изкуствената вътреочна леща (интраокуларна леща - ИОЛ) се изработва или от твърд и нееластичен РММА, или от еластичен силикон. Те се различават от добре познатите ни контактни лещи по това, че веднъж поставени, ИОЛ не се нуждаят от подмяна и не изискват никаква поддръжка от пациента. Първата твърда ИОЛ е изобретена от Сър Харолд Ридли, военен офталмохирург, който наблюдава биологичната инертност на плексигласови частици, попаднали в очи на пострадали във Втората световна война пилоти.

През годините технологията се е изменяла, като най-новите открития граничат с научната фантастика. Изследователи от Hong Kong University of Science and Technology са разработили прототип на контактна леща, която непрекъснато следи промените във вътреочното налягане. Феноменалното е, че при всяка промяна лещата реагира мигновено и заема необходимата форма. Така направена, разработката позволява дори автоматично нагласяне на дозираните лекарства за специфични очни проблеми. Не по-малко значими са и вариантите, при които лещите биват покривани със специален слой, който ограничава електромагнитното влияние върху очите, или подобно на слънчеви очила, прилагат необходимото затъмняване в отговор на промените в интензивността на светлината. Базираният в Калифорния технологичен стартъп Mojo Vision стига дори още по-далеч: те разработват контактни лещи с вграден LCD дисплей, които да предоставят широк спектър от информация, като известия по телефона, упътвания на карти и др. Съответно е напълно възможно един ден интелигентните високотехнологични лещи напълно да заменят смартфоните.  

Снимки: Unsplash

Виж още: Спорът за лицевото разпознаване в ЕС разбуни Брюксел