Новите телефони и таблети струват ужасно много. Смартфоните са най-любимата играчка не само на децата заради игрите, но и на възрастните. Според редица проучвания хората са по-привързани към телефона си, отколкото към всеки друг предмет в живота си. Причините за това са различни - съвременните електронни устройства съдържат “целия ни живот” - снимки, видеоклипове, приложения, контакти, новини, записи. 

Опасността тези устройства да се счупят, с което да се пръсне и технологичният балон, в който живеем, е голяма. Без значение дали телефонът е пластмасов, алуминиев или от друг материал - шансовете да се счупи са огромни. На първо място масовото производство винаги дава дефекти при различни компоненти, които пречат на нормалната работа на устройството. Второто е, че иманентна черта на хората е да са непохватни. Редовно си изпускат телефоните на земята, сядат върху тях, слагат ключове в джобове, драскат екрани с всевъзможни предмети. Първото се покрива от гаранция, второто не. 

На никого не му пука 

Технологичните компании се правят, че им пука за телефоните ви. Точно поради тази причина те предлагат кейсове, калъфчета, протектори и други допълнителни джаджи. Истината е, че не може да им пука по-малко за това дали си чупите телефона. Защото всеки един счупен телефон е допълнителен (не)очакван приход. За тяхно съжаление различните държави са регулирали проблема чрез т.нар. гаранционен срок, в който телефонът ви няма право да се чупи, а ако това се случи - продавачът е длъжен да го приведе в търговски вид, да го замени или да ви върне парите. Този срок на гаранционните условия варира според законите на различните страни.

Условията

Всяка държава или зона си има собствени правила по отношение на гаранцията. В САЩ срокът на гаранцията продължава 12 месеца от покупката на устройството. Европейският съюз и неговите членки задължават търговците да предлагат 24-месечна гаранция на всякакви продукти чрез специализирано законодателство за защита на потребителите. Всяка гаранция над този 24-месечен срок е бонус, който определена компания/търговец/държава може да осигури срещу заплащане (или безплатно), но той не е задължителен.

А знаете ли, че в Англия и Уелс гаранцията е 6 години, а на територията на Шотландия - 5 години? Такова е тяхното законодателство и всяка компания или търговец, който оперира на този пазар е длъжен да се съобразява с тези изисквания.

Разликата между стандартна и производствена гаранция

Българската реалност показва ясно един проблем - търговците на стоки обичат да подвеждат потребителите чрез използването на аргумента, че “стандартната” гаранция от производителя е само 12 месеца, следователно след този срок вие не притежавате гаранционни права. Това, разбира се, е абсолютна заблуда.

Законът за защита на потребителите (ЗЗП) на България е ясен и недвусмислен:

"Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.

(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.

(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1."

"Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за:

1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115;"

В същото време от сайта на ЕС Europa разбираме, че:

"Без значение дали сте купили стоки от магазин или по интернет, съгласно правилата в ЕС винаги имате право на поне две години безплатна гаранция. Тази двегодишна гаранция е минимумът, на който имате право. Възможно e националните разпоредби във вашата страна да ви осигуряват допълнителна защита. Не забравяйте, че всяко отклонение от правилата на ЕС трябва винаги да бъде в полза на потребителите. Продавачът винаги носи отговорност за поправяне на дефекта, а в някои страни от ЕС имате право също да поискате обезщетение от производителя."

„МАГАЗИНИТЕ ЧЕСТО ВИ ПРЕДЛАГАТ ГАРАНЦИЯ, КОЯТО Е ВКЛЮЧЕНА В ЦЕНАТА НА ПРОДУКТА ИЛИ СЕ ЗАПЛАЩА ДОПЪЛНИТЕЛНО. ТОВА НЕ ЗАМЕСТВА МИНИМАЛНАТА ДВЕГОДИШНА ГАРАНЦИЯ, КОЯТО ИМАТЕ.“

Накратко правилата и законът установяват реда на гаранционното обслужване и срока, през който гаранцията тече. Обобщено това звучи така: Имате 24 месеца гаранция от датата на доставка/покупка, в който срок ТЪРГОВЕЦЪТ е длъжен да приведе в съответствие с оригиналния вид дадената стока. По време на гаранционното обслужване (докато устройството е в сервиз) този срок се спира, след което бива добавян към 24-месечната гаранция. Това означава, че ако телефонът стои един месец в сервиз, то на вас този един месец трябва да ви бъде добавен към общата гаранция и така срокът да бъде удължен над тези 24 месеца. Забелязахте акцента върху ПРОДАВАЧА, нали?

Къде идва заблудата на българските потребители от страна на търговците на стоки - говори се за производствена гаранция, а не за търговска. Разликата е много тънка и се експлоатира по различни начини.

Както видяхте от горния скрийншот от сайта на Apple, компанията ви дава 12 месеца интернационална гаранция на всеки продукт, без значение къде е закупен. Тя не е длъжна да го прави това. В България, например, вие обаче ще получите 24 месеца от ТЪРГОВЕЦА, а не от Apple, защото законът задължава именно него да ви даде гаранция. Това е направено, защото не всеки производител може да има сервиз във всяка една страна, а вносът да се осъществява чрез външни компании, които доставят до определени търговци. Ако Apple притежава официален Apple Store в България и вие закупите iPhone от тях - то Apple ще е длъжна да ви даде 24 месеца гаранция (и тя го прави в държавите, където оперира). В случая обаче вас като потребител не ви интересува чий е продукта - на Samsung, Apple или LG. Единствените договорни отношения, които вие имате, са с търговеца, който ви е продал дадената стока.

Заблудата идва, когато българските търговци започнат масово да пишат на сайтовете си, че даденият продукт идва с “12-месечна стандартна гаранция”. Няма такова нещо като 12-месечна гаранция на територията на ЕС. Каквото и да ви пише търговецът, вие имате 24-месечна гаранция, дадена ви по право от ЗЗП. И всякакво оправдание от сорта на това, че “Apple предлага само 12 месеца” е обикновена лъжа, с която да ви накарат да платите ремонта на продукта. Едно обръщане към Комисията за защита на потребителите е достатъчно, за да се реши казусът във ваша полза. Отделен проблем е, че Комисията не следи както трябва българските търговци и не ги глобява, когато заблуждават потребителите, на рутинна база, а само при реакция и сигнал за конкретен случай от страна на засегнатия.

Тук е мястото и да потвърдим това и от сайта на Apple:

“Едногодишната ограничена гаранция на Apple е доброволна гаранция от производителя. Тя предоставя отделни права от правата, осигурени от законите за защита на потребителите, включително, но не само, права, свързани със стоки, които не отговарят на изискванията.

При това положение ползите от едногодишната ограничена гаранция на Apple представляват допълнение към, а не заместват правата, предоставени от законите за защита на потребителите.

Потребителите имат правото да изберат дали да изискат гаранционно обслужване по силата на Едногодишната гаранция на Apple, или по силата на правата си съгласно законите за защита на потребителите.”

Ефективността на гаранцията е под въпрос

Не всички търговци обаче лъжат потребителите. Голяма част от тях знаят, че хората познават ЗЗП и го цитират при нужда и не отказват гаранции на тази основа. Но на друга го правят.

Ефективността на гаранцията е съмнителна, след като включим в разговора и случаите, които тя не покрива.

Гаранцията не важи, ако:

• стоката е повредена умишлено от потребителя
• Не са спазени указанията за монтаж и експлоатация на продукта, посочени в инструкцията за употреба или са нарушени правилата и стандартите за безопасност, валидни за страната;
• При щети и дефекти, причинени от небрежност, злоупотреба или несъобразена с предназначението на продукта;
• за консумативи, като например батерии или защитни покрития, които са създадени да отслабват с времето, освен ако неизправността е възникнала вследствие на дефекти в материалите и изработката;
• за козметични повреди, включващи, но не само, драскотини, вдлъбнатини и счупена пластмаса на портовете;
• за повреди, причинени от използване с друг продукт;
• за повреди, причинени при злополука, при злоупотреба, при неправилно използване, при контакт с течност, при пожар, при земетресение или вследствие на друг външен фактор
• за повреди, причинени вследствие на неспазване на ръководството за потребителя, техническите спецификации или други публикувани указания за продукта;

Това са само някои примери за евентуалните причини за отказ от гаранционно обслужване. Те показват и вратичките, които търговците и производителите ползват, за да ви откажат гаранция.

“Имате драскотина на дисплея, а идвате за смяна на изгоряла платка, която няма нищо общо? Съжаляваме, вие сте удряли телефона в земята и гаранцията ви е отказана.” Разбира се, драскотината няма нищо общо с друг производствен дефект.

Често се случва и отказ от гаранционно обслужване, защото телефонът е “мокрен”, което в повечето случаи не е така, а сензорите са се оцветили (новите смартфони имат сензори, които се оцветяват в определен цвят, ако телефонът е мокрен). Причината за това е, че хората се потят и понякога от влагата от лицето тези сензори се оцветяват в бледо розово (което НЕ Е червено) и оторизираните сервизи трябва да знаят това, защото розовото не е причина за отказ от сервизите в света. Въпреки това практиката показва, че българските сервизи масово отказват сервизиране заради намокряне, без реално телефонът да е докосвал вода.

Най-любимата тема на всеки потребител са батериите, “които са създадени да отслабват с времето”. Създадени да отслабват? Интересно признание, което ще игнорираме засега. Според някакви неписани правила българските търговци продължават да отказват да сменят батерии безплатно и искат по 180 лева от клиента за процедурата, защото “гаранцията на батерията и аксесоарите била само 6 месеца”. Такова правило (6 месеца) не съществува в нито една гаранционна карта от сериозните производители. Или батерията не влиза в гаранцията, или влиза. Няма такова нещо като 6 месеца срок за батерията. (Случаят е реален и свързан с отказ за ремонт на телефон с дефектирала, а не износена, батерия на iPhone, закупен от български мобилен оператор).

Съвсем друг е въпросът, че според търговците и производителите батерията е “аксесоар, консуматив”. Имайки предвид, че 90% от съвременните смартфонът пристигат затворени, не могат да бъдат отваряни от потребители, следователно батерията не може да бъде сменена от тях, как точно тя се дефинира като “аксесоар”? Аксесоар е нещо, което е допълнително към продукта и без което продуктът може да съществува самостоятелно. Може ли смартфонът да работи без батерия? Тогава защо не се приема като част от продукта, а като негов аксесоар? Точно заради такива недоразумения, които просто ще нарека “допустими вратички”, е нужна актуализацията на националното и европейско законодателство.

А вие какви проблеми сте имали с гаранцията? Очакваме вашите коментари.

Прочетете: Снимате под вода със Sony Xperia Z5? Нарушавате гаранцията...