На 13 декември 2011 г. Пол Алън, потайният милиардер и съосновател на Microsoft, застава пред група репортери в Сиатъл и им разказва за невероятния си нов план.

Носейки почти аскетична униформа видимо отсъстваща вратовръзка, Алън направи някои уводни забележки и след това прожектира видео симулация на странен въздушен звяр - огромен самолет, напускащ извънгабаритен хангар. Това беше Stratolaunch. Това би било най-големият самолет по размах на крилата, създаден някога. Този приличащ на катамаран самолет ще бъде като летящ локомотив, чиято цел е да изведе ракетен кораб с тегло 250 000 тона на максимална височина и след това да го пусне. Тогава ракетата ще запали двигателите си и ще започне своето огнено изкачване в космоса. Надеждата на Алън беше, че тази невероятна птица ще може да извършва бързи обиколки между земята и стратосферата, като направи достъпа до космоса не по-екзотичен от регионален полет от Ню Йорк до Бостън.

След него Бърт Рутан застава пред микрофона. Рутан, дизайнер на екзотични въздухоплавателни средства и конструктор на совалката “Вояджър”, беше оригиналният архитект на необичайното начинание и лицето, навило Алън за проекта.

"Тук пред нас имаме една много голяма грешка", казва той, акцентирайки тежко на думата "грешка" и поставяйки пръста си върху един модел на самолета. Проблемът, обясни след това той, беше, че никой в залата не би могъл да разбере колко огромен всъщност ще бъде Stratolaunch. За да имат някакъв смисъл, хората трябва да разберат, че дори Boeing 747 ще изглежда като детска играчка в сравнение. Дяволската усмивка на Рутан каза всичко: това би било самолет, който надхвърля дори въображението. Самолетът, казват тогава той и Алън, ще направи първия си полет през 2015 г.

Три години след тази целева дата, самолетът най-накрая съществува и както обеща Рутан, това е едно голямо чудовище. Нищо, дори и модел, одобрен от самия Рутан, не може да ви подготви за среща с него.

Дори на хартия звучи внушително

Основното предназначение на Stratolaunch е извеждане на ракети-носители на голяма височина, от където те стартират към орбита. Използването на този метод за изстрелване ще дава по-гъвкави условия за извеждане на товари на орбита. Свръхмощната машина притежава внушителен размах на крилете от близо 117 м, 6 двигателя, използвани от Боинг 747, височина от близо 15 м и възможност за товар, възлизащ на над 250 000 кг. По отношение на размах на крилото Stratolaunch е най-големият самолет в историята. По размери той надвишава както Airbus, който е най-големият пътнически самолет в момента, така и руският товарен Антонов AН-225 Мрия. Ако тези сравнения не ви дават пълната картина, ето ви още едно - ако поставите Stratolaunch в центъра на футболно игрище, крилете му ще стърчат извън него с по около 5 метра зад всяка от двете врати.

На 24 февруари 2018 г. екипажът провери реакцията на органите за управление в полет по време на изпитания за рулиране при увеличаване на скоростта до 75 км/ч. Тази серия от тестове се базираше на тези, направени по-рано. Дълго време машината изобщо не се откъсва от земята, изпитанията досега бяха наземни, като при всяко се тества по-висока скорост на движение - предстои да вдигне 130 км/ч, а на последния тест да достигне 220 км/ч.

Stratolaunch е по-широк от Boeing 747-8 Intercontinental с цели 48.5 метра. Airbus A380-800 пък му отстъпва с около 37 метра, а Антонов AН-225 Мрия е със само 29 метра по-тесен размах на крилете. Най-близко до Stratolaunch е легендарният Hughes H-4, наречен “Spruce Goose” – разликата им е някакви си 20 метра.

Кои са тези въздушни титани?

Както обикновено, годините на въоръжен конфликт се оказват най-мотивиращи за развойна дейност, доведена до край и авиацията не прави изключение. Именно по времe на Първата и Втората световни войни са били разработвани, произведени и дори летели наистина огромни самолети.

JU 390 е създаден и произвеждан от нацистка Германия през 1942-43 г. Основно предназначен да се използва като тежкотоварен транспорт за морски патрули и бомбардировач на далечни разстояния. Само два броя са били завършени, а поръчката за 26 самолета е била отменена през юни 1944 г. С краха на Третия Райх, този изключителен самолет се превръща в част от авиационната история. Дължината му е малко над 35 м., с разпереност на крилата от 50 м. и дължина на полета от около 10 000 км.

Гигантът Messerschmitt Me 323 е практически носител на титлата най-голям транспортен от Втората световни война. Самолетът е създаден, като резултат от плановете на Германия за инвазия в Обединеното Кралство. Нацистите се нуждаели от еднократен безмоторен транспортьор на голям брой десантчици.

Convair B-36 “Peacemaker” е стратегически бомбардировач на ВВС на САЩ от 1949 г. до 1959 г. Той е бил най-големият за времето си, серийно произвеждан самолет с бутални двигатели. Държи все още рекорда и за военен самолет с най-голям размах на крилата произвеждан въобще – 70 м. В-36 е първият бомбардировач от флотата на ВВС, който е бил в състояние да превози”  което и да е ядрено оръжие от арсенала на САЩ в един от четирите бомбови отсека на корпуса си.

Два от тези гиганти обаче заслужават особено внимание. Първият е Hughes H-4 Hercules, създаден за транс-атлантически пренос на тежки товари, муниции и продоволствия по време на Втората световни война. Основният материал, който е използван в конструкцията му е вид лека и здрава бреза. Причините за това изискване са били ограниченията, които участието във войната налагат за използването на лекия алуминий и необходимостта да се постигне максимално ниско тегло и относителна здравина. Той и сега се явява най-големият хидроплан за всички времена. Дължината на самолета е почти 67 м. при разпереност на крилата 98 м.

На свой ред, създаването на Антонов AН-225 Мрия е възложено на конструкторското бюро "Антонов" в Украйна през 80-те години на миналия век. Задвижва се от 6 броя турбореактивни двигателя, като с максималното си излетно тегло от 640 тона, е най-дългият и тежък самолет произвеждан въобще. Друг рекорд който държи е и за действащ самолет с най-голям “размах” на крилата. Като основа за създаването на Мрия, от ОКБ Антонов решават да използват успешната база на предишният им рекордьор – Ан 124 Руслан. Основното предназначение на новата машина е транспортиране на космическата совалка Буран. Първият и единствен екземпляр на Мрия е завършен през 1988 г. В момента се ползва в търговския сектор на гражданската авиация – като основна машина на „Антонов Еърлайнс“, специализирани в транспорта на голямо-габаритни и свръхтежки товари по въздуха.

Новият претендент

Новият американски самолет обаче не е замислен като най-големият въздушен транспорт до момента. Това е станало по случайност, тъй като големината му се изисква от неговото предназначение – той е конструиран като машина с два фюзелажа и цели шест двигателя, между които ще се помещава космическа ракета. Заедно с ракета, натоварена с един сателит, Stratolaunch се очаква да тежи около 600 тона.

Вакар да изглежда, че Stratolaunch има две пилотски кабини, всъщност се използва само дясната за екипаж от трима души - двама пилоти и навигатор. Лявата е празна. Кабината на практика е взета от Boeing 747. Пол Алън купува два такива самолета, за да вземе множество части от тях. В самолета са използвани над 160 километра жици. Освен това са поръчани и използвани 6 двигателя на 747, има и два допълнителни за резерва. Stratolaunch има 8 комплекта колесници, също от 747, с общо 28 колела.

Самолетът се нуждае от специална писта. Тя трябва да е достатъчно широка и здрава, за да издържи голямото тегло, но и също така да е поне 3.6 км. дълга.

Компанията пази цената на Stratolaunch в тайна. По непотвърдени данни общата инвестиция за компанията е около 250 млн. долара, като в това влиза и екип от над 300 души. Трудно е да си представим, че гигантската структура ще се издига във въздуха. Алън обаче обещава, че Stratolaunch ще полети още тази есен. Хиляди хора ще обърнат очите си към пустинята Мохаве, когато се случи този първи полет. Но след това какво? Първоначалният план беше да се създаде по-надежден и гъвкав начин за извеждане на сателити в космоса. Но докато развитието на Stratolaunch се проточи, индустрията на частните космически полети скочи напред.

Докато самолетът се оформяше, Stratolaunch се мъчеше да открие ракети, които да изведе. В продължение на няколко години компанията на Алън търси заместител на SpaceX и накрая се спря на ракетата Pegasus XL, построена от Orbital ATK. Но изборът на ракета не е особено вълнуващ. Повече от 40 ракети Pegasus XL вече са изстреляни от въздуха, обикновено от преобразуван Lockheed L011 Tristar, граждански самолет, който е почти напълно изваден от употреба. Това поставя под въпрос цялото предприятие зад Stratolaunch. Защо да построим най-големия самолет в света, само за да пуснем ракета с малък полезен товар, която може да бъде изстреляна от опърпан самолет? Винаги ли по-голямото е по-добре? И изобщо, няма ли да бъдем свидетели на един съвременен дирижабъл, който е толкова величествен, колкото и непрактичен? Много въпроси, които очакват своя отговор скоро.

Оцени:
Рейтинг: 5
Най-четени
Всички

Кои от вас спечелиха големите награди от гласуването в годишната класация на HiComm

29 | 12.12.2018
Още от HiComment

12 технологични предложения за Черния петък, които не трябва да пропускате

19 | 22.11.2018