The Witcher 2: Assassins of Kings – първи впечатления.

За някои чакането свърши. Да, казвам за някои, понеже моята отлагана повече от 4 години нова среща с Гералт и компания все още не се е състояла по причина, че Колекционното издание, което поръчах, все още не е пристигнало. И не се знае кога ще пристигне.

Толкова по въпроса за легалния гейминг, така че не без известно недоволство отбелязвам, че пиша тези ранни, предварителни впечатления по... пиратската версия.

Мхм – гадно, нали? Още повече, че всеки, който ме познава, знае, че аз съм един от най-ожесточените противници на пиратството. То хубаво, ама легалният гейминг е най-вече и основно въпрос на избор, нали така?
А за да има човек избор... да кажем, че трябва да има избор.

Ениуейс – да не се концентрираме толкова върху темата за това, как една държава може хем да е в ЕС, хем реално да не е, а да си поговорим за играта.

Witcher 2, дами и господа, изглежда умопомрачително. Душеразплакващо просто. Покъртително добре. Crysis пасти да яде. Да де, ама пък Crysis-ът е мултиплатформена, нали така? А Witcher 2 е PC Only! И при все че е DX9 заглавие, това, което ще ви посрещне още с първите кадри в тази игра, е трудно да се опише с думи.

Аз самият не се наемам с подобна задача – ще ми секнат суперлативите още на второто изречение. Няма толкова красива ролева игра и това си е. При това хардуерната цена, на която идва експлозията от цветове, детайли и мащаб, не е чак толкова стъписващо висока, колкото може би очаквате. Мен лично играта си ми върви с едни 40+ кадъра в секунда при максимални настройки (само с деактивиран Uber Sampling) на една Radeon HD 5770 карта.

Чакай, чакай, ще кажеш – защо ЕДНА бе, човек, ти нали беше с две 5770-ки в CrossFire. То хубаво бях, ама точно тук се проявява един от малкото недостатъци на The Withcher 2, който донякъде помрачи радостта ми от играта. Всъщност, ако трябва да съм честен, това не е точно проблем на Witcher 2 или CD Project, а слабост на драйверите на AMD или по-точно на техните CAP (CrossFire Application Profile) профили. Тъй като в момента те не включват поддръжка на скалиране, в Witcher 2 ефектът от активиране на CrossFire е обратен, т.е. вместо повишаване на скоростта води до драстичен спад.
Доколкото чувам, и със SLI конфигурациите нещата стоят по същия начин, така че явно дертът е на AMD/Nvidia, не на поляците.

Няколко думи за самата игра. Поглъщаща – това е терминът, който ми хрумва. Тя и предната си беше доволно увлекателна, но тази направо те всмуква. Отново CD Project са верни на книжния оригинал и всеки, който е запознат с романите на Сапковски, ще остане очарован от многобройните дребни, но готини и достоверни детайли, вмъкнати в сюжета на Assassins of Kings (който на практика е изцяло нова история, писана специално за играта).

Играта има няколко различни пролога и предлага Избор (с главно И) още от първите си секунди – не само за това, как да започнете разказа за новите приключения на Гералт, но и по отношение на геймплея и цялата сюжетна линия.

Бойната система, макар и не толкова оригинална колкото тази в първия Witcher, все така къса глави с неповторима комбинация от динамика, безцеремонна бруталност и хореографска красота – танц на смъртта, на какъвто рядко сме били свидетели в игра от жанра.

За останалите елементи – алхимия, система за развитие на героя, дърво на уменията и прочее изключително съществени RPG компоненти, все още не съм готов с окончателна присъда, тъй като имам едва няколко игрални часа зад гърба си. Със сигурност мога да кажа, че крафтинг/модинг/алхимичната системи изглеждат доволно комплексни и видимо ще предложат огромни възможности за обогатяване на геймплея по много и различни начини.

Засега толкова – подробности във full scale ревюто, което, надявам се, няма да се забави много (зависи кога точно ще се появи най-после проклетият Collector’s Edition).

П.П. И верен на принципа, че една картина казва 1000 думи – ето колко повече от The Witcher 1 е The Witcher 2 (или Assassins of Kings в цифри):