Темата за климата все още е изненадващо чувствителна, понеже някои виждат проблем с него, други смятат, че всичко е наред. Независимо от коя страна сте, разкъсването на озоновия слой, покриващ Земята, е неоспоримо явление. В едно от редките си напоследък позитивни включвания ООН представи проучване, според което озоновият слой може да се възстанови напълно до 2066 година. Очевадният проблем е, че има много време до 2066 г. и дотогава безброй фактори може да са се променили.
Озоновият слой се намира в горната атмосфера на планетата и концентрацията му е от молекули, изградени от по три кислородни атома всяка. В стратосферата озонът представлява безценно защитно покривало, което абсорбира част от радиацията, излъчвана от Слънцето. Това включва и ултравиолетовите B (UVB) лъчи, които влияят негативно на ДНК-то на всички живи форми. Те са отговорни и за изгарянето, което получаваме на плажа, и това е ефектът им след намесата на озоновия слой. Представете си какво щеше да е без него.
Важно е да отбележим, че наситеността на слоя варира и при естествени условия, но през 70-те учени установяват пряка връзка между гъстотата му и вредни химикали, отделени от човешка дейност. Едно десетилетие по-късно е открита и знаменитата дупка в него, намираща се над Антарктика. Веднага биват предприети мерки, които са ефикасни до периода 2012–2018 г., когато възстановяването на слоя се забавя отново.
Започвайки от началото на възстановителния процес, може би ще ви изненада откога се правят стъпки към съхраняване на климата. Монреалският протокол е подписан през далечната 1987 г. и през октомври 2022 г. екип от учени, назначени от ООН, го оповести за успешен. Докладът им бе официално представен този понеделник на събрание на Американската метеорологична асоциация.
Второто десетилетие на XXI век не започна никак обещаващо, но от 2018 г. насам се наблюдава спад в отделените химикали, разграждащи озона. Според доклада 99% от тези вещества вече не се отделят и ако всичко върви както в момента, през 2066 г. озонът ще достигне нива на гъстота отпреди 80-те. Очакванията са, че дори по-силно засегнати райони като Антарктика ще се възстановят напълно с времето.
Според Монреалския протокол състоянието на озоновия слой трябва да се проверява на всеки 4 часа. Тази честота сама по себе си ни показва колко е важен той за нас. В края на 2018 г. тези проверки отчитат заплашително повишаване нивата на CFC-11 – забранена субстанция, особено вредна за озона, която преди се е използвала при хладилни камери и изолационната пяна. Отначало източникът е неизвестен, но впоследствие учените откриват, че тя бива отделяна от производствените процеси в Източен Китай.
Последвалите мигновени санкции с цел намаляване отделянето на CFC-11 дават резултат и от над 70 гигаграма на година стойността пада до под 50 в периода 2018–2021 г. Не звучи като голям прогрес, но истината е, че отделянето на това вещество е неизбежно на този етап, понеже все още съществува в стари хладилници, които не са рециклирани правилно и продължават да го отделят.
Снимки: Unsplash
Вижте още: Стартъп изпраща сяра в атмосферата, за да се бори с изменението на климата