Домът на бъдещето

1927. Това е годината, в която може би за пръв път светът вижда визията за едно възможно свое бъдеще, облечена в звук и картина. Филмът на Фриц Ланг "Метрополис" рисува картината на дома през утрешния ден – едно силно автоматизирано (и зависимо от машините) общество, в което колите летят в облаците, а всеки човек е обгрижван от десетки роботизирани слуги

Днес вече смело можем да заявим, че домът на бъдещето ще е истинско мини чудо на съвременната наука. Но няма много да прилича на образа, който популярната култура ни рисуваше до неотдавна (припомнете си например втората част на легендарния "Завръщане в бъдещето"). Домът на 2020 г. ще бъде живо, дишащо същество, което не само ще реагира адекватно дори най-дребните ни нужди и желания, но ще се грижи за нас, когато сме болни, и ще ни развлича, когато сме здрави. В тази перспектива няма място за лъскави роботи – икономи и претрупани с HD екрани стаи. В дома на бъдещето – такъв, какъвто вероятно ще бъде, всяка една повърхност ще е чувствителен на допир дисплей, а самото жилище, което ще обитаваме, само по себе си ще е вид сложен роботизиран механизъм.

Вродено интелигентен
Според Брайън Дейвид Джонсън например (визионер, работещ за Intel) домът на утрешния ден ще бъде в много по-голяма степен интернет зависим (и интернет свързан), отколкото бихме могли да си представим днес. Според него до 2015 година над 500 милиарда часа развлекателно мултимедийно съдържание ще бъдат достъпни онлайн през повече от 15 милиарда свързани с уеб устройства!

Домът на бъдещето ще бъде запознат в детайли с нашите ежедневни дейности и занимания, а жилището, в което живеем, не просто ще разполага с няколко допълнителни компютърни екрана, а ще включва РС интерфейс, интегриран буквално навсякъде – във всяка стая.

От мечтата на Тюринг за изкуствен интелект, който може да издържи гениално простия, но единствено валиден тест на обикновен човешки разговор, все още сме далеч. Но модерните домове на бъдещето ще разполагат с достатъчно автономна, собствена "воля", така че да реагират адекватно на потребностите на обитателите си. Да речем, че сте в банята през 2020 година и се бръснете пред огледалото.

Освен огледало обаче то е и водонепроницаем екран, върху който се изписват актуалните новини. Компютърният софтуер, който управлява този процес, ще може да засича кога повърхността на дисплея е замъглена от водната пара и в такива случаи ще ви изчита новините на глас, вместо да оставя сами да следите течащото предаване.
В хола през това време няколко екрана ще могат да предават някакво спортно събитие или по тях да тече забавен филм, но специални интелигентни сензори ще следят за това, дали има хора в помещението. И ако те водят разговор помежду си, ще регулират автоматично нивото на звука по адекватен начин.

Децентрализираните мрежи
Другото потенциално удобство ще донесе задаващата се мини революция в начина, по който „консумираме” мултимедията. Моделът, който съществува днес – на повече или по-малко пасивно възприемане, ще се промени драстично през следващите няколко години. Ерик Кинц – завеждащ отдела в Logitech, занимаващ се с видео и мултимедийни разработки, споделя, че дори гледането на един съвсем обикновен клип в недалечното бъдеще ще става по съвсем различен начин. Ако, да речем, си пуснете забавно видео в Youtube, докато сте във всекидневната, и докато то върви, се наложи да отскочите до кухнята, видеото ще ви "последва" – домът ви ще "знае" какво точно гледате и интелигентно ще го пренасочи така, че да не спирате да се забавлявате

Всъщност Logitech вече имат готов прототип, базиран на сходна концепция. Услугата Logitech Alert позволява изпращане на видео от всяка стая в жилището ви директно към интернет.

Идеята е ваши близки роднини или приятели, с които искате да споделяте неща от ежедневието си, да могат да поддържат "жив" виртуален контакт с вас. Според Кинц това ще позволи семейства, които са географски разделени, да се почувстват отново заедно – да общуват и споделят по революционен, нов начин през уеб. 

Домът на бъдещето ще разполага и с много по-децентрализирана система за мрежова комуникация спрямо сега съществуващите инфраструктурни модели. Вместо централизирана мрежа, при която информационният поток тече от основен сървър към множество терминални устройства, комуникационните системи на бъдещето ще използват сензорна схема за връзка. Така сензор, разположен в хладилника ви например, ще може да комуникира директно с друг, интегриран в домашната ви инсталация за филтриране на вода. По този начин той ще предупреждава, да речем, ако качеството на водата падне, и ще сигнализира за нередности в работата на пречистващия механизъм. Електромобилът в гаража ви пък ще може да "общува" със сензор, разположен в соларните панели на покрива на къщата ви, и сам да се зарежда, когато акумулаторите му започнат да се изтощават. 

Тъчскрийн във всяка повърхност
В рамките на следващите три десетилетия този модел ще се развие далеч отвъд и най-смелите ни мечти. Джонатан Клътс – директор по проекта Microsoft Home, занимаващ се именно с разработки в насока "домът на бъдещето", твърди, че именно сензорните мрежи ще вдъхнат живот на утрешните жилища. Благодарение на тях много от рутинните занимания, с които губим време днес, няма да стоят на дневен ред – домът ни ще се грижи за тях вместо нас. Хладилникът в кухнята ще следи самостоятелно за това, кои продукти са на изчерпване или на кои срокът за годност е изтекъл; ще прави периодични инвентаризации на съдържанието си и ще предлага съответно варианти за рецепти за различни ястия, които могат да се сготвят с наличните провизии. Грилът на двора пък ще "знае" кога печем нещо върху него и ще предлага да ни пусне приятна музика или новинарска емисия, докато готвим.

Домът на бъдещето ще гъмжи от интелигентни устройства, комуникиращи непрекъснато помежду си. Те ще могат да се управляват от всяка стая благодарение на удобно разположени навсякъде екрани, които винаги са подръка.

Всичко това, разбира се, не би било възможно без наличието на един ключов компонент от бъдещия дом. Той е известен като "дисплеи навсякъде". Става дума за превръщането буквално на всяка повърхност в дома ви в чувствителен на допир екран. Независимо дали става дума за телевизора в хола, вратата на хладилника или готварската печка, нощното шкафче в спалнята или дори колата в гаража ви – сензорните дисплеи ще са навсякъде около вас.

Те ще са здрави, водоустойчиви и в зависимост от спецификата на употребата и предназначението си - гъвкави или практически нечупливи. Много от технологиите, необходими за създаването им, все още са в твърде ранен стадий на разработване или са прекалено скъпи, но в следващите няколко десетилетия броят на дисплеите във всеки дом ще се увеличава експоненциално.