Отдавна отминаха времената, когато през океаните са бродили дървени кораби и фрегати. Днес на тяхно място плават огромни, чудовищни кораби от стомана, натъпкани с електроника – последна дума на техниката. И ако си представяте веднага някой супермодерен самолетоносач, изчакайте. Тези военни кораби изобщо не са най-големите, дори не влизат в настоящата класация.
Товарните кораби, нефтените танкери и подвижните платформи за добиване на нефт и газ всъщност са най-големите плавателни съдове на планетата в момента. Някои пътнически лайнери също попадат в графата „рекордьори“, а удоволствието да се возите на такъв плаващ град струва хиляди долари.
Основен критерий за големина на един кораб всъщност е неговата максимална товароподемност (Deadweight). Именно този параметър (а не само неговата дължина) е особено важен за един морски съд, особено когато става дума за превози, бизнес и печалба.

Allure of the Seas

“Чарът на моретата“ е всъщност единственият пътнически кораб в класацията и затова за него не е посочена точна цифра за товароподемност (все пак целта му е да носи на борда си платежоспособни пътници, а не товари). Но това е най-големият пасажерски кораб в света в цялата история на корабостроенето.

Allure of the Seas всъщност има брат близнак – почти идентичен кораб, кръстен Oasis in the Seas, който обаче „губи битката“ за големина само с 5 см. Той е само с толкова по-къс от своя събрат и затова не попада в класацията. Дължината на гиганта е цели 362 метра, а височината – 72 метра над морското ниво. Приличащ на жилищен квартал, той приютява пътниците на 16 пасажерски палуби.


Чудото на инженерната мисъл, носещо към момента приза за най-голям пътнически кораб, е предвидено да превозва спокойно цели 6300 пътници и 2400 души екипаж! Това наистина си е един цял град – подвижен и на вода. От годината на пускането му на вода (2008) до сега той е превозил стотици хиляди пътници. Заедно със своя кораб близнак той държи и „палмата“ за най-скъп и луксозен круизен кораб.
Двата кораба от клас Oasis струват по 1.2 милиарда долара всеки. На борда им има двуетажна бална зала, кинотеатър с 1380 места, ледена пързалка, 7 „жилищни квартала“ и 25 ресторанта, включително Starbucks. Интериорният дизайн е поверен на Клариса Париш.
Част от електрозахранването на кораба е поето от „зелена“ система от слънчеви панели, произвеждащи цели 80 киловата енергия. Панелите заемат площ от около 2000 квадратни метра и струват 600 000 долара.

Mozah

Това е кораб от тип „супертанкер“, чиято дължина е 345 метра, а товароподемността му е 128 900 тона. Той превозва сгъстен природен газ (Liquefied Natural Gas - LNG танкер), като го товари непосредствено до мястото на добиване.

В наши дни превозът на природен газ по този начин се оказва най-оправдан икономически (най-евтин) и затова колкото повече от „екологичното гориво“ можете да натоварите на един курс, толкова печалбите са по-големи.

Всъщност в този клас морски съдове се отнасят 14 идентични танкера от семейството Q-Max, чието основно предназначение е да транспортират природен газ от мястото на добива им (държавата Катар). Но първенец от всички е именно Mozah, построен от Samsung на доковете в пристанище в Южна Корея през 2007 година. Собственост е на Quatargas – компания на шейховете милиардери от близкоизточната държава Катар.
Отличителна черта на тези „газови“ танкери е, че вътрешният им строеж е по-особен и се състои от „мембрани“, които предпазват втечнения газ от външната среда. Температурата му е -163 градуса по Целзий, а на един курс гигантският кораб може да превози 161 994 000 кубически метра газ.

Mozah се задвижва от два нискооборотни дизелови двигателя MAN, които се управляват електронно. Общата им мощ е цели 43 540 kW (58 390 конски сили). Скоростта, която развива, не е голяма (19.5 морски възела, или 36 км/ч), но това е достатъчно за транспортни нужди.

Emma Maersk

Тази „хубавица“ (на английски всички кораби са само в женски род!) не е танкер, а контейнеровоз. Или по-просто казано – един огромен, огромен ТИР, превозващ стотици контейнери с товари. Корабът е от типа Container ship, дължината му е 397 метра, а товароподемността – 156 907 тона.

През последните години развитието на международната флотилия от такива контейнеровози бележи напредък. И може би неслучайно вече няколко десетилетия безспорен лидер в тази област е датската компания Maersk. Именно тя първа започва строителството на огромните контейнеровози от този клас (E-Classa).

Първият морски съд от тази серия е именно и Emma Maersk, построен през 2006 година. Тогава той се оказва и най-големият контейнеровоз на планетата, като след него на бял свят се появяват още 7 такива кораба. Официално „Ема“ може да поеме около 11 000 контейнера (с приблизителната големина на ремаркето на ТИР), а според други изчисления това число дори е още по-голямо – 14 770. „Сестрата“ на Emma Maersk – Ebba Maersk, носи рекорда за най-много натоварени контейнери – 15 011.

Задвижването на кораба е поверено на двигател рекордьор с името Wartsila-Sulzer 14RTFLEX96-C. Това е най-големият в света единичен дизелов двигател, тежащ цели 2300 тона и способен да генерира 81 MW (109 000 конски сили) мощност. Само за един час работа на пълни обороти той изгаря 14 000 литра гориво! На по-икономични скорости разходът обаче пада почти три пъти. За да не замърсява околната среда, двигателят разполага със специални пречистващи системи.


Интересен факт е, че от самото начало този плавателен съд има мрачна слава. Още по време на строителството му се случва силен пожар, по време на който сериозно са пострадали няколко работници, както и самият кораб. Неприятен инцидент се случва и по време на преминаването на кораба през Суецкия канал – той губи управление и по чудо едва не се сблъсква с друг кораб.

Vale Sohar

Морските транспортни превози не включват само пренос на огромни количества нефтопродукти, но и най-различни полезни изкопаеми. Затова са разработени и по-различни морски съдове със специализирано предназначение, като например такива за пренос на строителни материали или въглища. Специално проектираните трюмове на този кораб са разположени така, че в тях директно се „наливат“ или по-скоро изсипват хиляди тонове въглища или руда.


Всички рудовози (транспортни кораби за руда) се отличават с огромни размери, но дори в сравнение с тях Vale Sohar е истински гигант. Този плавателен съд е построен по поръчка на бразилската компания за добив на полезни изкопаеми Vale през 2012 година, като основната му задача е да превозва хиляди тонове желязна руда от Бразилия в САЩ.


Типът на тези кораби е One Carrier, а дължината на гиганта е 362 метра. Може би ви прави впечатление, че той не е рекордьор по дължина. Но неговите „способности“ се крият в товароподемността. На борда на Vale Sohar могат да се натоварят страховитите 400 315 тона руда! А това число наближава почти половин милион! Но да видим следващите кораби в класацията.

Esso Atlantic

70-те години на миналия век са известни с бурното развитие на нефтодобивната и преработващата промишленост. Затова начините за транспортиране на „черното злато“ са особено важни и именно тогава се появяват уникалните по размер супертанкери.


Едни от първенците сред тях са двата близнака – Esso Atlantic и Esso Pacific. Те са конструирани на докове в Япония, а през 1977 година се отправят на първото си плаване. По това време те са и най-големите кораби на планетата. Дължината на Esso Atlantic е 406.5 метра, а товарът, който може да поеме, е 516 891 тона. Сериозно число, нали?


Самият кораб (построен от Hitachi) тежи цели 234 626 тона, а височината му над водата е 71 метра. Задвижването е поверено на мощна парна турбина, ускоряваща кораба до 15.5 морски възела, което не е голяма скорост но… как се превозват половин милион тона нефт?
За жалост този супертанкер, както и неговият близнак се водят официално „пенсионирани“ и предадени за скрап през 2002 година.

Batillus

Отново построен през 1977 година гигантски супертанкер с дължина от 414 метра и товароподемност от над половин милион тона (555 051)! Той е построен във Франция по поръчка на компанията Royal Dutch Shell.

Batillus се явява първият и най-големият кораб от тази серия, която се състои от 4 танкера близнаци. До 1979 година Batillus на практика е най-големият кораб в света, взимайки палмата на първенството по този показател от предишния кораб – Esso Atlantic.


Въпреки огромните суми, вложени в строителството на тези кораби, танкерите работят само няколко години – до 1983-а, когато са продадени за скрап. Този кратък срок на експлоатация е предизвикан от факта, че се оказват недостатъчно икономически ефективни – те просто НЕ могат да влизат нормално в нито едно пристанище по света заради огромните си размери. Иначе са били задвижвани от два винта и парни турбини 4xStal-Laval, осигуряваща скорост до 16 възела и 32 500 конски сили мощност за всяка от двете турбини. Дневната консумация на гориво за двигателя е била 330 тона!

Knock Nevis

Още един супертанкер за суров петрол, конструиран в японски докове през 1974 година и спуснат на вода през 1979-а. Дълго време той е считан за най-големия морски съд в света и за тези години дори сменя няколко пъти името си – Seawise Giant, Happy Giant и Jahre Viking.

Дължината на танкера е 458.5 метра, а товароподемността – 564 763 тона. Натоварен той има обща водоизместимост от зашеметяващите 657 019 тона. Това е абсолютният рекорд към момента, но скоро той ще бъде изместен от последния кораб в класацията, за който ще разберете след малко.
Knock Nevis е единственият морски съд, който заради гигантските си размери не може да премине не само през Суецкия и Панамския канал, но дори и през Ламанша. Що се отнася до техническите му характеристики, задвижването му е поверено на два Mitsubishi V2M8 агрегата и Sumitomo Stal-Laval турбина с 50 000 конски сили мощност. Благодарение на това може да развива до 16.5 възела скорост.


Гигантският кораб има и много богата история. По времето на войната Иран-Ирак в него се врязва ракета, заради което танкерът засяда на бреговете на Персийския залив. Въпреки това той е изваден от там и през 1991 година е закаран на буксир до Сингапур, където е отремонтиран и върнат в експлоатация. През следващите години супертанкерът все по-често започва да бъде използван в качеството си на нефтохранилище, през 2010 година е утилизиран и спира работа.

Prelude

Флагманът в настоящата класация е вече наистина уникално по рода си плаващо съоръжение. Когато неговото строителство завърши, той ще стане не само най-големият кораб, плавал някога из океаните, но и първият в света плаващ завод, добиващ, съхраняващ и превозващ природен газ в сгъстена форма. Негов поръчител и собственик е Shell.


Типът на морския съд е уникален (FLNG – Floating Liquefied Natural Gas), защото няма друг като него. Дължината му е близо половин километър – 488 метра, а товароподемността – рекордните 600 000 тона.

Пускането в експлоатация Prelude ще стане съвсем скоро, но още през 2013 година корпусът му е пуснат на вода, оборудван само с основни механизми. Така че той си „плава“ от няколко години насам, просто не върши полезна работа.


Добивът на първото количество нефт и природен газ с Prelude трябва да започне в началото на 2018 година около бреговете на Южна Австралия.
Ето и малко интересни факти. Вместимостта (за превозвани течности) на този супергигант е равна на… 175 басейна с олимпийски размери! Работната му площадка е по-голяма от 4 футболни игрища, взети заедно, а водоизместимостта му е равна на тази на… 6 големи самолетоносача, взети заедно! Височината на кораба е цели 105 метра – с 12 повече от Биг Бен в Лондон.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiEnd

Изследователи използват електрически ток, за да откриват рак в човешка тъкан

0 | 12.12.2017