Спътник в орбита около Марс е заснел най-добрите досега снимки на гигантски "белег", издълбан по повърхността на Червената планета. Тъмният разлом, който е придружен от необичайни ивици, наподобяващи зебра, вероятно е резултат от екстремна вулканична дейност преди милиони години.

Според Европейската космическа агенция (ЕКА) поразителната повърхностна особеност, наречена Aganippe Fossa, представлява грабен - "подобна на ров бразда със стръмни стени от двете страни". Астрономите я забелязват за пръв път още през 1930 г., но официално я назовават едва през 1976 г.

Грабенът е непълен, с различни прекъсвания на жлеба от край до край, но се счита за единна структура, която се простира на около 600 км. Това е по-дълго от Големия каньон, който е 446 км от единия до другия край по данни на Службата на националните паркове. Въпреки това структурата все още е значително по-къса от марсианския Валес Маринерис - най-големия каньон в Слънчевата система, който се простира на повече от 4000 км по протежение на екватора на Червената планета.

Орбиталният апарат "Марс Експрес" на ЕКА засне новопубликуваните снимки на 13 декември 2023 г. Спътникът обикаля Червената планета по елиптична орбита повече от две десетилетия.

Едно от най-интересните неща на снимката е околният пейзаж, който се различава от двете страни на гигантската пукнатина. Отляво земята изглежда много неравна и съдържа няколко могили, вдлъбнатини и хребети. Но отдясно земята изглежда гладка и е изрисувана с "подобни на зебра" скални ивици, казват представителите на ЕКА.

Тази рязка разлика вероятно е причинена от историческата ветрова ерозия вдясно от разлома, която е изтъркала повърхността на планетата в този район. Не е ясно обаче защо останалата част от околния пейзаж не е била засегната.

Aganippe Fossa се намира в близост до основата на Арсия Монс, угаснал вулкан с 20 км на платото Тарсис на Марс. В този район се намират още два големи вулкана - Pavonis Mons и Ascraeus Mons, а заедно трите мъртви върха образуват почти идеална линия, перпендикулярна на екватора на планетата. Триото е заобиколено от Olympus Mons, най-високия връх в Слънчевата система, който се намира точно извън Тарсис и се издига на над 25 км над повърхността - около три пъти по-висок от Еверест.

Белегът вероятно е причинен от голям шлейф от магма, който се е събрал под Арсиа Монс преди много време, избутвайки кората на планетата нагоре и разкъсвайки повърхността.

Понастоящем не е ясно на колко години е Aganippe Fossa, но според предишни оценки на НАСА вулканът е спрял да изригва преди около 50 милиона години. Неотдавна обаче учените откриха доказателства за изригване на марсиански вулкан едва преди 50 000 години, което подсказва, че вулканичната дейност на Червената планета не е толкова древна, колкото смятахме досега.

Снимка: Unsplash/ESA/DLR/FU Berlin

Виж още: Google въвежда Fuchsia OS в устройствата с Android, но не по начина, по който си мислите