Редица високопоставени астрономи ще се съберат в лондонското Кралско общество, за да поставят под въпрос някои от най-фундаменталните аспекти на нашето разбиране за Вселената. Светилата в космологията ще преразгледат някои основни предположения за Вселената - чак до над стогодишната теория, че тя се разширява с постоянна скорост.
"В космологията ние използваме модел, който е формулиран за първи път през 1922 г.", казва съорганизаторът и оксфордски космолог Субир Саркар пред вестника, като очевидно се позовава на годината, в която руският астроном Александър Фридман очертава възможността за космическо разширение въз основа на Общата теория на относителността на Айнщайн.
"Разполагаме с чудесни данни, но теоретичната основа е с изтекъл срок на годност", добави той. "Все повече хора казват едно и също нещо и това са уважавани астрономи."
Редица изследователи са открили доказателства, че Вселената може да се разширява по-бързо в някои области в сравнение с други, което поражда вълнуващата възможност, че мегаструктурите могат да оказват значително влияние върху растежа на Вселената. Саркар и колегите му например предполагат, че Вселената е "изкривена", след като са изследвали над един милион квазари - активни ядра на галактики, в които газ и прах се поглъщат от свръхмасивна черна дупка.
Екипът установява, че в едното полукълбо всъщност се намират малко повече квазари, което предполага, че едната част от нощното небе е по-масивна от другата, което подкопава представата ни за тъмната енергия - хипотетична форма на енергия, използвана за обяснение на ускореното разширяване на Вселената.
"Това би означавало, че две трети от Вселената просто е изчезнала", казва Саркар пред The Guardian.
Други изследователи предполагат, че космологичната константа, която от десетилетия се използва за обозначаване на скоростта на разширяване на Вселената, всъщност варира в пространството, което би противоречало на стандартния модел на физиката. Накратко, астрономите са повече от готови да преоценят стогодишните стъпки, които следват, за да получат по-добро разбиране за заобикалящата ни вселена.
"Намирам за откровено дразнещо, че този принцип не е бил проверен", казва Саркар пред британския вестник.
"Имаме нужда от повече проучвания за това къде, ако изобщо, стандартният модел се разпада", добавя канадско-американският астроном и директор на обсерваторията "Карнеги" Уенди Фридман. "Не мисля, че има очевидно нещо, което ще издържи проверката на времето."
Снимка: Unsplash
Виж още: Сибирските еднорози са живели заедно с хората и са били много по-готини от митичните им събратя