На 7 юни 2026 г. балонът Atlantic Explorer, задвижван с водород, кацна безопасно в Люксембург, Европа, с което завърши първия в историята трансокеански полет, задвижван изцяло с водород.

В полета участваха трима балонисти от САЩ и Великобритания. По този начин екипажът осъществи първото успешно трансокеанско пресичане с балон от близо 20 години насам. Полетът, с който бе счупен рекордът, продължи 70 часа и 11 минути. Разстоянието, което бе изминато, възлизаше на 2852 морски мили.

Историческото пътуване започна в тъмнина на 4 юни, като балонът излетя от поле в Преск Айл, щата Мейн. На борда бяха майсторът в изработването на балони Бърт Паделт, пенсионираният инженер Питър Кунео и британската приключенка Алисия Хемпълман-Адамс.

Кунео е също така шампион в един от най-добрите отбори по полети с газови балони в САЩ. Хемпълман-Адамс пък е изследователка на Арктика и балонистка от Великобритания, поставила световни рекорди, която работи и в модната индустрия.

Водородните балони са специално конструирани за издръжливи полети на дълги разстояния, тъй като не разчитат на гориво, за да се задържат във въздуха. Вместо да изгаря пропан за нагряване на въздуха, както при стандартния балон с горещ въздух, газовият балон разполага с напълно херметична камера, пълна с водород, който по природа е по-лек от околния въздух и осигурява непрекъсната, пасивна подемна сила.

За Паделт, който проектира и построи балона заедно със съпругата си, това беше кулминацията на една детска мечта, зародила се през 1978 г. Това беше и триумф на чистата упоритост. Екипът беше правил три опита през последните четири години, но всеки път природата беше срещу тях. Този път нещата се обърнаха в човешка полза.

Балонът излетя във вторник, 4 юни, от Преск Айл, щата Мейн, в Съединените щати. Щом премина покрай брега на Нюфаундленд, вече нямаше връщане назад. Изборът беше прост: да стигнат до Европа или да загинат в ледения Атлантик. За да намерят благоприятни ветрове, пилотите трябваше да се изкачат нагоре. Те издигнаха водородния балон до 7500 метра, като вдишваха допълнителен кислород само за да останат в съзнание.

Натъпкани в отворена кошница с размерите на гардероб, защитена само с обикновен пластмасов дъждобран, пилотите издържаха на екстремни метеорологични условия. Температурите вътре в неизолираната, отворена алуминиева кошница се сринаха до 17 градуса под нулата. Дъждът и снегът се сипеха върху апарата, покривайки огромната обвивка на балона с дебел слой лед и теглейки го надолу. В един момент въздухът се наелектризира толкова силно, че „огънят на свети Елмо“ – зловещо, блещукащо плазмено явление – замига точно вътре в кошницата, където се намираха те. При пътуването си балонът достигна максимална скорост от 100 км/ч.

И все пак небето предлагаше и моменти на дълбока романтика. Вечерта на 6 юни балонът се носеше безшумно над плажовете на Нормандия. Беше 82-рата годишнина от Деня на десанта в Нормандия. Десетилетия по-рано съюзническите сили бяха използвали именно балони за заграждение, напълнени с водород, за да защитят същите тези плажове.

Когато екипажът се приземи в Люксембург, те не само бяха оцелели, но и бяха счупили рекорди. Хемпълман-Адамс стана първата британка, прекосила Атлантическия океан с газов балон. Тя буквално върви по стъпките на баща си, легендарния изследовател Сър Дейвид Хемпълман-Адамс, който преди години беше извършил същото пътуване сам.

През четирите дни на полета изследователите се справяха с минимален сън, като се редуваха да си почиват по няколко часа на едно единствено легло. Историческият полет беше осъществен благодарение на международния, съставен предимно от доброволци екип от метеоролози, авиационни диспечери и екипажи за излитане и приземяване.

Снимка: Pexels/World Air Sports Federation/Peter Cuneo

Виж още: Xiaomi YU7 GT постави поредния рекорд на Нюрбургринг – без никой зад волана (ВИДЕО)