Нощна фотография

Широко разпространена заблуда сред повечето начинаещи любители на фотографията е, че за да снимат впечатляващи, уникални кадри, трябва непременно да се намират на впечатляващо, уникално и ново място. Обикновено в такива случаи се посочват екзотични локации като Тайланд, Хималаите, Хавай и прочее от този сорт.
Изключителни кадри обаче могат да се намерят навсякъде – в града или на улицата, на която живеете, в близкия парк или дори в собствения ви заден двор. По този повод един от най-влиятелните фотографи на нашето време – австриецът Ернст Хаас, казва следното: „Аз не искам да снимам нови неща. Искам да виждам нови неща.”

Съвременната цифрова фотография предлага огромен спектър от възможности именно за това: да виждате добре познатите, ежедневни неща по изненадващ, нов начин, да уловите детайли, форми и цветове, които невъоръженото (или нетренирано) око често пропуска, да откриете уникалното на най-неподозирани места.

Особено показателни в това отношение са два вида фото майсторство: нощната (low light) и макро (close up) фотографията. И понеже двете теми са, меко казано, обширни, днес ще си поговорим за това, как се правят снимки при наличие на минимално количество светлина или дори при привидно пълен мрак.

Добре познатото старо

Ако сте овладели основните на фотографското изкуство, нещата, за които ще стане дума в този текст, вероятно ще ви се сторят много познати. Боравенето с трите компонента на експозиционния триъгълник „бленда – скорост на затвора – светлочувствителност” (ISO) не е по-различно в условия с ниска или нулева осветеност – просто такива ситуации изискват повече гъвкавост и прилагането на някои алтернативни техники.
Точно както и при снимането денем, при нощната фотография ще се сблъскате с въпроси, свързани с измерване на светлината, нужна за правилното експониране на кадъра, коректното фокусиране и „вечната” битка между стойност на ISO и количеството привнесен шум.

Много от нещата, които ще разгледаме в този текст, се отнасят не само за снимане навън, през нощта, но и за снимане в затворени, но зле осветени помещения като музеи и катедрали, снимане на театрални представления и концерти или домашни събирания.
Всъщност може би е най-добре да започнем именно от тази отправна точка – условия, в които светлината не отсъства, но е относително слаба и идваща от един или повече изкуствени източници.

Светкавица? Е, в краен случай...

Разбира се, първичната реакция (включително що се отнася до автоматиката на самата камера) в такива случаи е да се „добави” светлина – обикновено с помощта на вградена или външна светкавица. Разбира се, това е най-бързото и лесно решение на проблема с ниската осветеност, но дали е най-доброто? В интерес на истината повечето професионални фотографи избягват използването на светкавица при такива условия. Причината е, че ярката, бяла светлина на светкавицата тотално заличава естествената атмосфера на събитието, което снимате (например домашно парти, рок концерт, романтична вечеря на свещи в изискан ресторант). Дори по-съвършената допълнителна светкавица, способна да предложи разсеяна, отразена (и по-мека) светлина, променя драстично начина, по който изглежда заснетият кадър в сравнение с това, което виждат очите ви.
Отделно всяка светкавица има ограничен радиус на действие, простиращ се на няколко метра от снимащия. В този периметър всичко е ярко осветено, но задният план, фонът, на който е разположен обектът, често е напълно черен, без никакви детайли. Това е проблем, който може да се контролира с регулиране силата на светкавицата (в случай че камерата, която използвате, предлага такава опция, разбира се), но тогава пък може да доведе до възникването на друг неприятен ефект. Светлината от различни източници има различен цвят (цветна температура). Обикновените крушки с нажежаема жичка и свещите, да речем, хвърлят светлина с по-топли, жълто-оранжеви оттенъци. Луминесцентните и енергоспестяващите лампи доставят студена, синкавобяла светлина. Прибавете към това и ослепително яркия бял цвят на светлината от светкавицата на фотоапарата и това, което ще получите в кадър, ще е странна какофония от нюанси, ефектът от която рядко е естетически приятен.
 
И понеже при снимане на изкуствена светлина повечето камери срещат сериозни проблеми с коректното определяне стойността на така наречения „баланс на бялото”, колкото повече и различни източници на светлина с различен цвят има в кадър, толкова по-нереалистичен е крайният резултат, който ще получите. В случай че използвате апарат от по-висок клас, способен да снима в „суров” (RAW) формат, това не е непоправим проблем, тъй като той лесно може да се коригира с помощта на специален софтуер при последващата обработка на снимката (Camera RAW модула на Photoshop например).

Но ако снимате директно в JPG, възможностите за постпроцесинг корекция на баланса на бялото са ограничени и рискувате да приключите вечерта с куп снимки, на които хората изглеждат като бледи призраци, а всички обекти в кадър вместо в естествените си цветове са в нюанси на жълто, червено и оранжево.
Точно затова по възможност избягвайте използването на светкавица – първо, за да съхраните максимално оригиналната атмосфера на събитието, което снимате, и, второ, за да си спестите допълнителни проблеми, свръзани с коректното определяне баланса на бялото.

Дори и в привидно пълен мрак

Разбира се, тук възниква въпросът – как да снимаме, когато, от една страна, липсва достатъчно светлина, а, от друга, не е удачно да използваме светкавица? Едно от решенията на проблема е използването на по-светлосилни обективи.Днес дори много от най-актуалните модели point and shoot камери от среден и висок клас идват екипирани със страхотни обективи, способни да осигурят максимално отворена бледа от порядъка на f/1.8 до 2.8 – напълно достатъчни за снимане при ниска осветеност и разумни стойности на светлочувствителността на сензора (ISO).

Всъщност именно опцията за гъвкаво управление на този показател, която на практика всички съвременни цифрови фотоапарати предлагат, е другото възможно решение, когато светлината, на която снимате, не е достатъчна.На практика големият плюс на тази функция е, че с нейна помощ можете да определяте колко точно светлина да улавя сензорът на вашия апарат – колкото по-висока стойност на ISO използвате, толкова по-чувствителен е той. При нива от порядъка на ISO 1600 и повече можете дори да останете изненадани колко много детайли успява да улови камерата ви. Всъщност това е и една от малкото сфери на приложение, в които съвременните цифрови фотосензори превъзхождат човешкото око като зрителен инструмент – те са способни да уловят дори минимално количество светлина – например от луната и звездите нощем, в пълен мрак, и да ви осигурят добре експониран кадър.

Но понеже няма пълно щастие, и ISO като инструмент притежава определени недостатъци. Макар дигиталните матрици, използвани в повечето съвременни камери от среден и висок клас, да стават все по-съвършени с всяко следващо поколение, те продължават да страдат от един все по-добре контролиран, но уви недостатъчно овладян страничен ефект – така наречения цифров шум.

Неговите проявления често са лесно видими и обикновено представляват малки, светли, зърнести точки, които сякаш са „напръскани” по протежение на кадъра (особено в по-тъмните му области).

Причините за появата на шума са лесно обясними – сензорът във вашата камера е електронно устройство и увеличаването на чувствителността му (способността му да улавя повече светлина) води до появата на дефекти в кадъра – точно както цифровото усилване на звука изкарва на показ скрити дефекти в аудио записа – съскания, пукания, пращене.
Добрата новина е, че технологията използвана от дигиталните камери през последните няколко години, напредна неимоверно много и днес те се справят изненадващо добре с контрола на цифровия шум. Всъщност един модерен DSLR или компактен апарат със сменяема оптика спокойно борави с нива на ISO до 1600, без да влошава качеството на снимките до степен на неизползваемост. Всъщност, що се отнася до нощните кадри, наличието на малко шум понякога придава артистична стойност на снимката и ефектът от него вместо пагубен е естетически приятен.
Ако пък не ви допада „зърнестият” изглед на кадъра, винаги можете да го обработите допълнително и да премахнете почти изцяло шума на етап постпроцесинг с Photoshop, да речем. Имайте все пак предвид и факта, че софтуерното филтриране на шума в снимката води до загуба на детайла, затова подхождайте умерено към тази операция.

Съвети за финал

Разбира се, по темата за нощните снимки може да се каже още много, безкрайно много. Снимането при ниска осветеност или привидно пълен мрак е едно изцяло самостоятелно фотографско изкуство само по себе си. Но ако отделим внимание на всеки детайл, свързан с него, рискуваме, от една страна, да превърнем замисления като „кратък” текст в роман по темата, а, от друга, да ви лишим от вълнуващата перспектива да откриете много от нещата, свързани с този вид фотография, сами, като експериментирате и опитвате нови, различни неща.
Затова на финала ще се ограничим само със скромен набор от някои чисто практически съвети и насоки, които могат да ви помогнат по-лесно и бързо да овладеете уникалното изкуство за снимане при липса на светлина и да ви насочат в правилната посока, спестявайки ви излишно лутане.

• Използвайте статив! Често, когато дори повишаването на ISO не помага (или ви принуждава да стигнете до неприемливи крайности от порядъка на ISO 3200 и по-високо), единственото ви спасение е използването на така наречените дълги експозиции. При тях затворът на апарата стои отворен много дълго време – понякога за 15, 20, 30 а и повече секунди, дори минути. Разбирате, че при това положение снимането „от ръка” е просто изключено, тъй като няма как да стоите неподвижно повече от минута. Ако опитате, резултатът ще е ужасяващо размазан и напълно неизползваем кадър. В такива случаи стативът е не просто препоръчителен, а задължителен инструмент. Нещо повече – за да намалите до минимум движението на камерата и да получите максимално резки и остри кадри, добре е да използвате дистанционен спусък за активиране на затвора. Така няма да се наложи да докосвате камерата и да я клатите излишно. Ако пък не разполагате с подобна екстра (или камерата ви не поддържа такава опция), просто активирайте така наречената самоснимачка – функция, налична във всеки съвременен цифров апарат. Настройте интервала за автоматично снимане на максималната достъпна стойност – така, когато натиснете бутона на затвора (и разклатите камерата), ще има достатъчно време вибрациите, които сте предизвикали, да утихнат и апаратът да е напълно неподвижен, когато щракне.

• Фокусирайте веднъж! Обикновено, когато липсва светлина, автоматичният фокус на камерата ви ще се окаже напълно безполезен. Използването му не е невъзможно, но изисква малко изобретателност от ваша страна. Тъй като механизмът за фокусиране, който използват повечето съвременни камери, изисква наличието на светлина, когато снимате в пълен мрак, няма как да разчитате на него. Това ограничение може да бъде преодоляно по следния начин – можете да поставите до обекта си някакъв източник на светлина. Ако, да речем, снимате човек, можете да го помолите да включи за момент екрана на мобилния си телефон и да го задържи пред себе си. Така ще осигурите на камерата си светла точка, която тя да използва, за да фокусира автоматично. След като веднъж сте фокусирали, без да променяте позицията си спрямо обекта, изключете автоматичния фокус на апарата и снимайте. Така ще предотвратите възможността неволно да го активирате, след което ще ви се наложи да повторите цялата процедура отначало. Друг трик, който ще ви е полезен при подобни условия, е така нареченото заключване на фокуса. Ако, да речем, снимате нощен пейзаж, ако насочите обектива си към потъналите в мрак планини в далечината, апаратът ви вероятно ще откаже да фокусира, понеже – да, липсва му светлина. Ако обаче го насочите към блещукащите нощни светлини на града, разположен в полите им, светлината от тях, макар и слаба, ще помогне на автоматиката да фокусира. Задръжте наполовина натиснат затвора на апарата – така ще запазите фокуса „заключен”. Рекомпозирайте и снимайте целия пейзаж в широката перспектива, която сте си избрали.

• Композирайте в мрака! Сигурно се чудите как точно бихте могли да композирате правилно кадъра си, след като липсва достатъчно светлина, за да могат очите ви да различат каквото и да било от заобикалящите ви предмети и обекти? Първо и преди всичко – добре е да изберете локацията за вашите нощни снимки още през деня, докато все още има достатъчно светлина. Така най-малкото ще си спестите излишно (и потенциално опасно) лутане в мрака. Второ – вярваме не сте забравили, че сензорът на вашата камера е значително по-светлочувствителен от очите ви. Това, което те възприемат като пълен мрак, е достатъчно светло за апарата. Проблемът тук е по-скоро в дългите експозиции, които ще ви се наложи да използвате. Да чакате по 30 и повече секунди (понякога и минути) за всеки кадър само за да установите впоследствие, че той не е композиран така, както бихте искали, е повече от досадно. За този проблем има бързо решение!

  

  Много съвременни фотоапарати поддържат феноменално високи стойности на светлочувствителност от порядъка на ISO 12 800 и дори повече! Разбира се, когато снимате при подобни настройки, финалният резултат е ужасен и напълно неизползваем, но в същото време напълно достатъчен за контрол на композицията. Освен това заснемането на кадър при толкова висока стойност на ISO отнема в пъти по-малко време, отколкото когато използвате по-приемливи нива като ISO 800 или 1600. Така че спокойно можете да вдигнете светлочувствителността до максималната стойност, която позволява камерата ви, да щракнете бързо кадър или два, да коригирате композицията си (ако е необходимо) и след това да върнете избраните от вас „нормални” параметри и да заснемете окончателно снимката, която сте имали поначало на ум.

• Широка бленда при малко светлина? Да, но не на всяка цена! При нощната фотография важат същите зависимости, що се отнася до така наречената дълбочина на полето, които са валидни и при по-традиционни условия (нормално ниво на осветеност). Иначе казано, ако искате целият ви кадър да е рязко на фокус, трябва да използвате по-затворена бленда – обикновено някъде в диапазона между f/8 и f/16. По-отворените стойности имат голямото предимство, че решават до голяма степен проблема с липсата на достатъчно светлина и елиминират нуждата от използване на светкавица, но в същото време скъсяват дълбочината на полето. Така че, ако снимате нощен пейзаж при бленди от порядъка на f/1.4 дo f/4, не се изненадвайте, ако значителна част от обектите в кадъра ви са размазани и дефокусирани.