Ужасното видео остава на платформата над двайсет часа, преди да бъде свалено. Престъпникът е баща, който убива 11-месечната си дъщеря и стриймва live деянието си. Малко по-късно тайландецът Уитисан Уонгталей се самоубива, но зловещият му завет, подпомогнат от тази иначе толкова забавна опция, наречена Facebook Live, остава онлайн през целия ден.
Това е едно от поредицата престъпления, които вече бяха излъчени на живо с услугата Live. Видеа, съдържащи насилие, имаше още от зората на нейното пускане, но стриймването на убийства, изнасилвания, тормоз и самоубийства се засили през последните шест месеца. Сцените, които биват предавани в социалната мрежа, стават все по-гротескни, а самата тя сякаш не отреагира достатъчно бързо със свалянето им. Човек започва да се пита къде бърка Faceboоk, как трябва да се реагира при подобни излъчвани на живо престъпления и дали хората, които гледат, без да се намесват, също са виновни.

Забавна опция с трагични последици

Трудно е да сложим обобщение на публикуваните дотук смърт и мъчения чрез Facebook live – те не са обединени нито от местоположение на извършените деяния, нито от някакъв друг фактор. Инструментът, както всичко друго в социалната мрежа, е създаден с цел споделяне – на живота, миговете и незабравимите случки. Качването на живи видеа не е нищо повече от огледало – огледало на всичко, което сме като хора и на състоянието на човечеството в този момент. И възможността да покажеш това, което си, на живо, пред милиони хора, явно е прекалено изкушаваща за тъмната страна, която мнозина не успяват да овладеят. Предовериха ли се Facebook с предоставянето на тази услуга? Може би до някаква степен да. Въпреки че това, че и престъпниците знаят как да ползват социални мрежи, не е откритие само по себе си, Facebook със сигурност не бяха готови да отреагират бързо на публикувани гротескни видеа. Tова личи от удълженото време за реакция, което предизвика голям публичен отзвук и критики.

Времето, в което социалната мрежа премахва видеата, съдържащи критично съдържание, варира между 2 и 40 часа.

Само за информация, в рамките на час едно публично видео би могло да се сподели няколко хиляди пъти. Ужасът за семейството на  жертвите е огромен – много от тях публикуват публични молби към хората да не споделят повече видеото със смъртта на техния роднина (например), тъй като Facebook не го е свалило достатъчно бързо. Но едно е ясно: всички разбрахме, че технологията на Facebook Live не е достатъчно добра, за да засича автоматично и да изпраща за допълнителен преглед видеа, съдържащи насилие и смърт.

Престъпления пред публика

Иска ни се да мислим, че напредъкът на технологиите означава и напредък на човека – еволюция, която води до по-добро поведение и осъзнаване на ценностите, които формират обществото. Дигиталната революция обаче означава промяна на социалните норми само донякъде. Би могло да се каже дори, че лекотата, с която достигаме един до друг благодарение на тази технология, води до изкривяване на представите за добро и зло. Или поне засилва изкривяването при хора, където то е съществувало и без друго.
Доктор Мери Айкен, киберпсихолог и съветник към Европол и Интерпол, отбелязва в свое скорошно изказване, че според собствените й наблюдения кибер ефектите върху хората са много лоши. Тя казва, че човешкото поведение и черти на характера често пъти се засилват в онлайн пространството и че има доказателства за намаляването на емпатията – загуба на усещане за съпричастност към чувствата на другите.

Лесно постижимата анонимност, подобно на мантия невидимка, дава смелост на хора, склонни да извършат престъпление.

Айкен говори и за нещо, наречено „десенсибилизация“,  като ефект от достъпното в мейнстрийм и дигиталните медии съдържание с насилие. Тя, съчетана с ексхибиционичните черти на определени хора, водят до извършването на ужасяващи неща, с надеждата те да бъдат видени от милиони хора.

Технологията, която не съществува

Ясно е, че човекът, който носи финалната отговорност за престъплението си, е престъпникът. Разглеждането на проблема с Live стрийма на Facebook обаче обхваща видеа с тревожно съдържание, в които, въпреки че има престъпления, има и други неприятни трендове като например самоубийства.

Цялостната отговорност за премахването на видеата своевременно пада на раменете на социалната мрежа.

А обществените настроения са, че трябва да се измисли начин подобни видеа изобщо да не достигат до ъплоуд. Как това обаче би станало с live стрийминга – никой още не е измислил. Технологията трябва да анализира и филтрира видеата в реално време. Към момента това се прави от хора, които ги преглеждат едно по едно. Медийни компании като Google и YouTube влагат много човекочасове годишно именно в този вид модериране. Лошото е, че хората, които се занимават с това, получават тежък бърнаут в кратък срок и споделят тежки емоционални последици от работата си, като безсъние, тревожност, депресия и повтарящи се кошмари; симптоми, които пасват на посттравматичен стрес.

Откликът от Facebook

Данните от Wall Street Journal обаче са за над 50 видеа със сцени на насилие, стриймнати от пускането на услугата Facebook Live до днес. И след стриймването на отвличане на мъж в началото на май социалната мрежа предприе първите сериозни мерки спрямо проблема. Зукърбърг обяви, че ще наеме допълнителни 3000 души, които да преглеждат видеата и постовете в реално време. Това ще се случи поетапно през тази година и тези 3000 души ще се присъединят към предишните 4500, наети за целта. Зукърбърг добави и че платформата работи върху функции за по-лесно докладване на тези видеа, така че по най-бързия начин да достигат до модераторите.
Балансът за компанията обаче ще е труден, тъй като политиката им е да не цензурират видеа с по-натоварващо съдържание (например напълно разрешено е да се публикуват видеа от полицейска бруталност или войни, с тежки кадри на убити хора и т.н.). Въпросът за предотвратяването на стрийминга на престъпления остава отворен, а бъдещето – неясно. Остава надеждата, че отвратителният тренд за ексхибиционизъм спрямо смърт и насилие ще поутихне с времето или ще се измисли начин той да бъде преборен в ерата на технологични вълшебства, в която живеем.

Заглавна снимка: No such thing as a clear record. (Reuters/Dado Ruvic)