Анализът на пръстови отпечатъци е надежден инструмент за разкриване на престъпления вече повече от век. Разследващите се опират на дактилоскопичните следи, за да идентифицират заподозрени или да ги свържат с конкретни местопрестъпления, тъй като вярват, че всеки отпечатък съдържа отличителен код.

Въпреки това екип от изследователи е установил, че отпечатъците от различни пръсти на едно и също лице понякога могат да изглеждат по-сходни. Това прозрение идва от модел на изкуствен интелект, който разкрива изненадващи връзки между отпечатъците.

В този опит да се поставят под съмнение общоприетите криминалистични норми се откроява работата на Ход Липсън от Колумбийския инженерен университет в сътрудничество с Уеняо Сю от Университета в Бъфало.

В продължение на десетилетия се приемаше за даденост, че пръстовите отпечатъци от различни пръсти на един човек не съвпадат. До голяма степен това схващане се дължи на предположението, че всеки пръст има напълно отделни грапавини, извивки и релеф. Един анонимен рецензент дори заявява: „Добре известно е, че всеки пръстов отпечатък е уникален“, когато се сблъсква с работата на изследователите.

Въпреки подобна съпротива един студент в Колумбийския университет по инженерство на име Гейб Гуо оглавява проучване, което противоречи на това отдавнашно предположение. Използвайки публична правителствена база данни на САЩ с около 60 000 отпечатъка, Гуо вкарва двойки пръстови отпечатъци в дълбока контрастна мрежа. Някои двойки принадлежали на едно и също лице, докато други били от различни хора.

Системата с изкуствен интелект стана умела в определянето на това кога отпечатъци, които изглеждат различни, всъщност са от едно лице, като достигна точност от 77% за отделни двойки. В случаите, когато няколко проби са групирани заедно, точността се повишава, което дава възможност за над десетократно подобряване на съществуващите криминалистични методи.

Въпреки че тези открития обещават нови възможности за свързване на местопрестъпленията, изследователите се сблъскват с трудна битка по време на проверката на рецензентите. Проектът е отхвърлен от утвърдено списание за криминалистика, което не приема предположението, че различни пръсти могат да дават отпечатъци с общи характеристики. Непримирима, групата търси по-широка читателска аудитория. Статията отново била отхвърлена, което накарало Липсън да оспори решението.

„Ако тази информация наклони везните, тогава си представям, че някогашни криминални случаи могат да бъдат разследвани отново и дори невинни хора могат да бъдат оправдани“, отбелязва Липсън, който е съдиректор на Makerspace Facility в Колумбия. Решен да не се отказва от предизвикателството дори ако това означава да наруши над 100-годишна приета практика, екипът продължава да усъвършенства работата си.

„Представете си само колко добре ще се справи един ИИ, след като бъде обучен върху милиони, а не върху хиляди пръстови отпечатъци“, отбелязват учените, намеквайки, че този подход в крайна сметка би могъл да усъвършенства начина, по който следователите търсят улики на множество местопрестъпления.

Изследователите обръщат внимание на възможните пропуски в данните. Те отбелязват, че системата им е показала сходни резултати при различните демографски групи, но подчертават необходимостта от по-големи и по-разнообразни колекции от пръстови отпечатъци.

Те се надяват, че задълбоченото валидиране ще отговори на всички опасения за пристрастия, преди някой да приеме тази техника в реални разследвания. Дългосрочната цел е да се предложи на правоприлагащите органи допълнителен инструмент, който подобрява ефективността, когато случаите изглеждат заплетени. Въпреки че изкуственият интелект не може официално да приключи даден правен казус, той може да помогне за стесняване на кръга от заподозрени или за свързване на различни местопрестъпления въз основа на частични съвпадения.

Снимка: Unsplash

Виж още: ИИ модел официално премина теста на Тюринг за подобна на човешката интелигентност