3D-принтираните органи вече не са толкова интересни – особено ако материите могат да има свой собствен живот. Phys.org съобщава, че учените са разработили "живо мастило", което може да се използва за отпечатване на еднакво живи материали, използвани за създаване на 3D структури. Екипът генетично конструира клетки от E. Coli и други микроби, за да създаде живи нановлакна, след което да ги събере и добави към тях други материали, за да произведе мастило, което можете да използвате в стандартен 3D принтер.

Изследователите са се опитвали да произвеждат жив материал и преди, но е било трудно тези вещества да паснат на предвидените 3D структури. Сега учените създадоха материал, който освобождава противораково лекарство, когато се индуцира с химикали, докато друг отстранява токсина BPA от околната среда. Дизайните могат да бъдат съобразени и с други задачи.

Практическата употреба все още може да е далеч във времето. Все още не е ясно например как би се произвеждало масово мастилото. Въпреки това пред тази технология има потенциал: създателите са предвидили, че тя може да се прилага при сгради, които да се ремонтират сами, или самостоятелно сглобяващи се материали за сгради на Луната и на Марс, които биха могли да намалят нуждата от ресурси от Земята при усвояването на тези небесни тела.

Мастилото може дори да се произвежда само при правилните обстоятелства - може да не се нуждаете от много повече от няколко основни ресурса, за да произведете каквото ви трябва оттам насетне.

Снимка: А. Duraj-Thatte, A. Manjula-Basvanna et. al.

Виж още: Ето как Луната може да поддържа 8 млрд. души с кислород за 100 000 години