Първите проучвания за хибернация с хора могат да бъдат осъществени в рамките на едно десетилетие, смята изследовател от Европейската космическа агенция (ЕКА).

Такива експерименти биха проправили пътя към научнофантастичен подход към продължителните космически мисии, при които членовете на екипажа ще бъдат поставени в защитна дрямка за седмици или месеци по пътя към далечни дестинации.

Хибернацията по време на едногодишно пътуване до Марс не само би предотвратила скуката в малката космическа капсула, но и би спестила разходи за мисията, тъй като хиберниращите членове на екипажа няма да имат нужда да ядат или пият и дори ще се нуждаят от много по-малко кислород, отколкото тези в будно състояние. Има и други, доста странни предимства на хибернацията. Изследвания върху животни показват, че телата на спящите астронавти могат да се разграждат много по-малко, отколкото телата на будни хора в условията на микрогравитация. При пристигането си тези спящи хора биха били здрави и готови да започнат предизвикателни изследвания почти веднага след като дойдат в съзнание.

Поради всички тези причини хибернацията, известна още като торпор или летаргия, отдавна е основна тема на научнофантастичните космически филми. От "Извънземното" до "2001: Космическа одисея" измислени космически пътешественици са прекосявали огромни разстояния, затворени в безсъзнание във високотехнологични капсули, докато машини с изкуствен интелект и роботи андроиди са поддържали космическия им кораб в стабилен курс.

Въпреки че е научнофантастичен похват, поставянето на хора в дългосрочна индуцирана летаргия може би все пак не е далечна идея. Дженифър Нго-Ан, координатор на изследванията и полезния товар в отдел "Изследване на хора и роботи" в ЕКА и съавтор на неотдавнашен документ, в който се очертава подходът на космическата агенция към изследванията на хибернацията, заяви пред Space.com, че в зависимост от наличното финансиране първите изпитания на хора в състояние на торпор могат да се проведат още в средата на 30-те години на миналия век.

"Разбира се, трябва да доусъвършенстваме всичко, преди да можем да го приложим при хора, но бих казала, че 10 години са реалистичен срок", твърди Нго-Ан.

Тази идея вече е в ход. Първите проучвания показват, че е възможно да се предизвика торпор при животни, които иначе не хибернират, например плъхове, и да се върнат безопасно към живот няколко дни по-късно. Процесът на предизвикване на хибернация е доста сложен и включва намалено излагане на дневна светлина и период на интензивно хранене, последван от строг пост.

"Плъховете получават лекарство, невротрансмитерно вещество, и се въвеждат в тъмно пространство с намалена температура", казва в интервю за Space.com Юрген Берейтер-Хан, почетен професор по неврология и клетъчна биология в университета "Гьоте" във Франкфурт, Германия, и член на изследователската група по хибернация на ЕКА. "Работи много добре, но проблемът е, че трябва да прилагате сигналната молекула многократно, за да поддържате състоянието. Трябва да поддържате много високи нива на невротрансмитера и това може да има вредни ефекти в дългосрочен план."

Въпросът е дали индуцираната хибернация някога ще бъде достатъчно безопасно явление, за да бъде прилагано на космически пътници в малки космически кораби с минимално медицинско наблюдение и оборудване. Нго-Ан казва, че торпилирането всъщност може да бъде единственият начин за осъществяване на космически мисии с голяма продължителност.

Загубата на костна и мускулна маса е голям проблем за космическите пътници. Дори на Международната космическа станция, където има високотехнологични фитнес уреди и се спазват строги протоколи за упражнения, астронавтите губят до 20% от мускулната си маса за един месец. Костите им също постепенно отслабват. Кадрите от завръщането на екипажите на Земята често показват крехки същества, транспортирани от медицински персонал в инвалидни колички и носилки. Но след кацането на Марс няма да има помощни екипи, които да чакат.

Проучванията показват, че въздействието на микрогравитацията върху човешкия организъм наподобява това на продължителната почивка на легло. Странно е, че почивката на легло по време на зимен сън изглежда изобщо не води до такива ефекти. За разлика от пациент, възстановяващ се от продължително заболяване или медицинска кома, животното, което се събужда от хибернация, показва изненадващо високи нива на физическа годност.

Изследователите смятат, че ключът към защитните ефекти на състоянието на торпор е в неговата физиология. Въпреки че хибернацията повърхностно наподобява съня, вътре в организма процесът протича по съвсем различен начин. Спящият мозък не произвежда почти никаква електромагнитна активност. Сърдечният ритъм на животно в торпор спада само до няколко удара в минута, а телесната му температура се понижава до ниво, което иначе би се считало за опасна хипотермия. Дори клетките, изграждащи тялото на животното, спират обичайната си дейност по преработване или създаване на хранителни вещества, делят се и умират. По всички биологични показатели състоянието на торпор е почти като натискане на бутона за спиране на живота.

Снимка: Unsplash/20th Century Fox, Aliens

Виж още: Астероиди, способни да унищожат планета, се крият изпод ослепителните лъчи на Слънцето