Според нови изследвания глобалните въглеродни емисии са на път да надхвърлят безопасните граници до 2030 г. и да доведат до най-тежките последици от изменението на климата. Това означава, че разполагаме само с шест години, за да променим курса и да намалим драстично емисиите на парникови газове.

Нова оценка на оставащия ни въглероден бюджет - количеството въглероден диоксид, което можем да произведем, като същевременно поддържаме глобалните температури под опасен праг - показва, че ако от януари изхвърлим повече от 276 гигатона (250 метрични гигатона) CO2, ще достигнем температури с 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Изследователите установиха, че ако емисиите продължат със сегашните темпове, ще преминем този праг преди края на десетилетието според проучване, публикувано в понеделник (30 октомври) в списание Nature Climate Change.

"Нашето откритие потвърждава това, което вече знаем - не правим достатъчно, за да задържим затоплянето под 1.5 градуса по Целзий", казва в изявление водещият автор на изследването Робин Ламбол, изследовател в Центъра за екологична политика към Имперския колеж в Лондон. "Можем да бъдем все по-сигурни, че прозорецът за задържане на затоплянето до безопасни нива бързо се затваря."

През 2015 г. 196 световни лидери подписаха Парижкото споразумение - правно обвързващ договор относно изменението на климата, който има за цел да задържи средната глобална температура под 2 градуса над прединдустриалните нива. В споразумението се подчертава, че ограничаването на глобалното затопляне до 1.5 градуса ще помогне за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата.

По-рано тази година доклад на ООН предупреди, че скоро температурите могат периодично да надвишават опасния праг от 1.5 градуса, но новото проучване се отнася за дългосрочно затопляне.

Според изявлението понастоящем хората изхвърлят в атмосферата близо 40 гигатона CO2 всяка година. Без намаляване на тези емисии оставащият ни въглероден бюджет за задържане на температурата под 1.5 градуса ще бъде изчерпан през следващите шест години.

"Това не означава, че 1.5 градуса по Целзий ще бъдат постигнати в този срок", пише Бенджамин Сандерсън, изследователски директор в Центъра за международни изследвания на климата и околната среда в Норвегия, който не е участвал в проучването, в придружаваща статия в Nature News & Views. Според статията съществува времеви интервал между изпускането на емисии и усещането за ефекта от затоплянето, което означава, че рекордните температури през последните месеци и години са резултат до голяма степен от историческите емисии.

Новото изследване се основава на данни, използвани в неотдавнашен доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, но Ламбол и колегите му са преразгледали методите, за да отчетат най-новите емисии и историческите емисии на аерозоли. Аерозолите са малки частици, суспендирани във въздуха, които могат да отразяват слънчевата светлина и да охлаждат климата, като частично компенсират затоплящите ефекти на парниковите газове.

Преразгледаната оценка намалява наполовина оставащия въглероден бюджет за задържане на затоплянето под 1.5 градуса от 550 гигатона (500 метрични гигатона) CO2 на 276 гигатона. Екипът също така изчисли, че ни остават 1323 гигатона (1200 метрични гигатона) CO2, които да изхвърлим, преди да нарушим централната граница от 2 градуса, определена в Парижкото споразумение - бюджет, който ще бъде изчерпан през следващите две десетилетия, ако не бъдат предприети стъпки за намаляване на емисиите, се посочва в изявлението.

Снимка: Unsplash

Виж още: Астронавт на NASA вече се разхожда на Луната