Учените са направили пробив в разбирането на начина, по който динозаврите са се издигали на власт в животинския свят - чрез изучаване на динозавърските изпражнения и хранителни отпадъци.

Откритията, публикувани на 27 ноември в списание Nature, предлагат нов поглед върху хранителния режим на тези праисторически гиганти и разкриват как те са изтласквали конкурентите си в битката за господство на планетата.

„Диетата и екологията са важни фактори, определящи еволюцията на животните днес и в миналото“, казва в имейл за Live Science съавторът на изследването Мартин Кварнстрьом, еволюционен биолог от университета в Упсала, Швеция. „Само анализирането на костни останки няма да е достатъчно, ако искаме да разберем възхода на динозаврите.“

Най-ранните доказателства за динозаври във фосилните записи датират от средата на триаския период (преди 247 до 237 милиона години). За да завладеят света обаче, са били необходими още 40 милиона години - в началото на юрския период. През това време динозаврите изместват много от другите големи сухоземни животни - но как точно са го направили, остава загадка. За да разберат повече, авторите на изследването анализират повече от 500 вкаменени останки от Полския басейн, обхващащи периода от края на триаса до началото на юрата.

Този път обаче те не са се интересували от костите на динозаврите. Вместо това разгледали вкаменените повръщания и изпражнения на динозаврите - известни съответно като регургиталити и копролити. Те могат да предоставят важна информация за диетата, хранителното поведение, физиологията и паразитите на съществата, от които произхождат.

Освен това те дават възможност на учените да сравнят хранителния режим на тези динозаври с този на други животни от този период и да проследят как се е променял с течение на времето.

Кварнстрьом казва, че е много развълнуван от разнообразието от различни храни, които са открити в тези вкаменелости. „Видяхме всичко - от малки бръмбари до полусмлени риби, кости, зъби и растителни останки.“

Вкаменените хранителни отпадъци са особено интересни находки, счита съавторът на изследването Гжегож Неджведски, палеонтолог от университета в Упсала.

„Намерихме парче от череп на темноспондилска амфибия [праисторически същества, които са приличали на гигантски жаби]“, разказа Неджведски. „Никой не би предположил, че такива масивни същества са били привлекателни за хищниците. Честно казано, било е лесно да си счупиш зъбите върху такъв масивен череп.“

Друго парче от останките съдържало кости на малък крокодил. Като комбинира откритията си с исторически данни за климата и растенията, екипът реконструира тези праисторически хранителни мрежи и проследява как са се променяли с времето. Една от характерните черти на динозавърския хранителен режим е разнообразието от различни храни, които са консумирали, което им е позволявало да се адаптират към променящата се среда. Това ги е изпреварило пред по-специализираните им конкуренти, особено в трудни времена.

Тъй като не са били придирчиви в храненето, растителноядните динозаври може би са били в състояние да пораснат много повече, което е позволило еволюцията на по-големи месоядни животни.

Лорънс Танър, професор по екологични системи в колежа „Ле Мойн“ в щата Ню Йорк, който публикува коментар за новото изследване, добавя, че реконструкцията също така предполага, че господството на динозаврите е протичало на етапи през късния триас и не е било „резултат от едно единствено катастрофално събитие“.

Изследователите се надяват да разширят проучванията си и в други части на света, за да потвърдят откритията си и да научат повече за динозавърската диета.

Снимка: Unsplash/Grzegorz Niedzwiedzki

Виж още: GOG стартира инициатива за запазване на стари РС игри, които да вървят на модерен хардуер