
През 1950 г. Енрико Ферми задава въпроса, който всички ние вероятно сме си задавали в даден момент от живота си: Къде са всички извънземни? Той не е първият, който се е замислял над този въпрос - съветската легенда в областта на фантастиката Константин Циолковски например формулира подобно питане в някои от непубликуваните си ръкописи - и със сигурност не е последният. Ако не друго, въпросът придобива все по-голяма актуалност, тъй като астрономите бавно осъзнават, че само в нашата галактика вероятно има милиарди планети, подобни на Земята, и непрекъснато откриваме все повече планети кандидати, които потенциално могат да поддържат живота.
Този „парадокс на Ферми“ породи десетки теории, идеи и хипотези през изминалите 75 години. Може би „Великият филтър“ се намира в далечното ни минало - неправдоподобното развитие на еукариотните клетки е убедителен кандидат за него - или може би той все още се намира в бъдещето ни. Дали извънземните просто не се интересуват? Разум, обхващащ цяла галактика, който е получил солиден резултат „III“ по скалата на Кардашев за цивилизациите, вероятно би бил безразличен към вид под I, който възнамерява да отрови собствената си атмосфера. С други думи, може би ние сме мравка сред гиганти.
Или може би по-просто казано, извънземните се обръщат към нас, но ние просто не ги чуваме - поне не по правилния начин.
В проучване, публикувано през 2020 г. в списание Physical Review D, физикът от Единбургския университет Арджун Берера установява, че квантовата комуникация - т.е. комуникация, която използва фотонни кюбити, а не по-класическите радиовълни, които използваме днес - може да поддържа т.нар. кохерентност на междузвездни разстояния. Тази идея накара колегата на Берера - Лантъм Бойл, теоретичен физик от Единбургския университет, да започне да размишлява дали извънземните в нашата галактика (и отвъд нея) не използват комуникационни технологии извън класическата сфера (по-специално квантова комуникация), които ние просто не можем да чуем.
„Интересно е, че нашата галактика (и морето от космическа фонова радиация, в което е вградена) „позволява“ междузвездна квантова комуникация в определени честотни диапазони“, каза Бойл пред Phys.org.
Това любопитство в крайна сметка води до написването на статия, озаглавена „За междузвездната квантова комуникация и парадокса на Ферми“. В статията Бойл си поставя за цел да определи дали институт като Института за търсене на извънземен разум (SETI) би могъл по някакъв начин да включи откриването на квантова комуникация като част от безкрайното търсене на междузвездни същества. Макар че отговорът на този въпрос технически е „да“, на практика той е много категорично „не“.
Проблемът е в размера на чинията, която ще трябва да конструираме, за да чуем този квантов разговор. Например Бойл е изчислил, че за междузвездната квантова комуникация ще трябва да се използват дължини на вълните от поне 26.5 сантиметра, за да се избегне квантовата деполяризация, дължаща се на космическия микровълнов фон (КМВ). Всичко това е добре, но това означава, че за да комуникираме квантово с Алфа Кентавър - най-близката до нашата звезда, - ще ни е необходим ограничен от дифракцията телескоп с диаметър около 100 километра, което е площ, по-голяма от тази на Лондон. Меко казано, SETI не разполага с такъв бюджет.
„Видяхме, че изпращачът трябва да насочи почти всички свои фотони към нашия приемащ телескоп, което означава, че сигналът трябва да е толкова силно насочен, че само предвиденият приемащ телескоп може да се надява да открие някакъв знак за комуникация“, пише Бойл. „Това е в рязък контраст с класическата комуникация, при която човек може да излъчва безразборно фотони в пространството и наблюдател във всяка посока, който засече малка част от тези фотони, все пак може да получи съобщението.“
Разбира се, ако такава напреднала цивилизация е способна да преодолее тези инженерни предизвикателства, вероятно е също така да може просто да зърне нашето малко кътче от Космоса и да знае, че не сме технологично оборудвани, за да чуем какво изпращат.
Снимка: Unsplash
Виж още: Apple ще преименува всичките си операционни системи