Сондата за междузвездно картографиране и ускорение (IMAP) на НАСА официално достигна първата точка на Лагранж (L1) между Слънцето и Земята след тримесечно пътуване в космоса. Космическият апарат вече е готов да започне мисията си: картографиране на най-външната граница на хелиосферата: огромния магнитен щит, който предпазва нашата Слънчева система от галактичното лъчение.

Изстреляна на 24 септември 2025 г. на борда на ракета SpaceX Falcon 9 от Космическия център "Кенеди", IMAP е изминал около 1,6 милиона километра към Слънцето. Пристигането му в L1 бележи критичен поврат в мисията и за глобалния екип, който стои зад нея. Местоположението дава на космическия апарат непрекъснат изглед към пристигащите слънчеви частици и междузвездното вещество.

На 10 януари 2026 г. инженерите в Центъра за управление на мисиите в Лорел, Мериленд, потвърдиха, че IMAP успешно е изпълнил последната от поредицата орбитални маневри, започнали ден по-рано. Тези прецизни маневри поставиха космическия кораб в стабилна орбита около L1, гравитационно балансирана точка между Земята и Слънцето. Според Лабораторията по приложна физика на университета "Джонс Хопкинс", тази орбита предоставя на хелиофизични мисии като IMAP идеална линия на видимост към слънчевата активност.

Успешното пристигане дойде след месеци на тестове и калибриране. По време на прехода десетте научни инструмента на IMAP вече записваха данни, като улавяха ранни измервания на слънчев вятър, енергични неутрални атоми и междузвезден прах. Това събиране на данни преди мисията вече даде на учените представа за това, какво да очакват, след като на 1 февруари започне пълноценната работа.

IMAP носи уникален полезен товар, предназначен за вземане на проби от частици както от слънчевия вятър, така и от местната междузвездна среда. Тези измервания ще помогнат за изготвянето на триизмерна, променяща се във времето карта на хелиосферата. Тази граница е ключова за разбирането на това как нашата слънчева система е защитена от космическата радиация.

Една от основните цели на сондата са енергичните неутрални атоми – частици, които се образуват в края на хелиосферата и се движат обратно към вътрешната част на Слънчевата система. Чрез откриването на тези частици IMAP позволява на изследователите да получат дистанционно изображения на област от космоса, която иначе е недостъпна.

Освен дългосрочните си научни цели, IMAP ще допринесе и за краткосрочните оперативни нужди. Данните в реално време ще подпомагат системата IMAP Active Link for Real-Time (i-alirt), предназначена да подобри точността и навременността на прогнозите за космическото време. Тези прогнози са от решаващо значение за защитата на комуникационните системи, електроенергийните мрежи и космическите мисии от слънчеви бури и свързани с тях явления.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Samsung представи най-новата си серия геймърски монитори Odyssey с първия в света 6K 3D дисплей и дисплеи с ултрависока разделителна способност