Сякаш твърдият вакуум, интензивната космическа радиация, корозивният прах, метеоритите и температурните разлики от стотици градуси между нощта и деня не са достатъчни, персоналът на бъдещите лунни бази ще бъде изложен на значителна опасност от лунни земетресения.

Ако гледате достатъчно научна фантастика, може да останете с впечатлението, че основните заплахи за лунната база са враждебни летящи чинии, които могат да атакуват заселниците, както и явления като метеоритни дъждове. Сега, според екип от учени, воден от почетния старши учен от института "Смитсониан" Томас Р. Уотърс от Университета на Мериленд, можем да добавим лунните трусове към главоболията, с които ще се сблъскат бъдещите командири на базите.

Тази нова лоша новина се основава на оценка, направена въз основа на данни, донесени от астронавтите от „Аполо 17“, които кацнаха в долината Таурус-Литров, разположена в югоизточния край на Mare Serenitatis, през декември 1972 г. Тази скалиста, планинска област беше избрана за последната от американските мисии за кацане на Луната „Аполо“ поради геологията си и възможностите за максимизиране на научните открития, донесени от астронавтите Юджийн Сернан и Харисън Шмит.

Въпреки че и шестте мисии с кацане на "Аполо" оставиха след себе си инструментални пакети, които включваха сеизмографи, те бяха с много ограничени възможности и всички бяха изключени през 1977 г., когато ядрените им енергийни източници започнаха да отказват. В резултат на това нашето разбиране за геоложката активност, и по-специално за земетресенията на Луната, е много ограничено.

Поради това екипът от Мериленд се обърна към други улики, за да научи повече за сеизмичната активност на Луната. По-конкретно, те разгледаха проби от каменни падания и свлачища, събрани от астронавтите в Таурус-Литров. Това, което откриха, беше, че паданията и свлачищата са резултат от земни движения, причинени от земетресения, а не от големи метеоритни удари, които са твърде редки, за да произведат необходимите ударни вълни.

Тези земетресения са се случвали в продължение на 90 милиона години и са имали сила от около 3,0 по скалата на Рихтер. На Земята това би било много слабо земетресение, което може да се усети, но е малко вероятно да причини някакви щети. На Луната, особено ако е било плитко земетресение, то би имало по-голямо въздействие.

Освен че дават на учените повече информация за малката, но все още налична геоложка активност на Луната, дължаща се на продължаващото ѝ свиване, тези открития показват, че съществува достатъчно голяма опасност от повреждане на човешките инсталации на Луната, което трябва да се има предвид от планиращите.

Опасността не е точно с висока вероятност. В даден ден вероятността да бъдете засегнати от лунно земетресение е около 20 милиона към едно, но за база, създадена за дългосрочно ползване, тази вероятност спада до 5500 към едно в рамките на една година и се намалява още повече, колкото по-дълго сте там. Проблем е и дизайнът на бъдещите кацащи апарати, които са високи и тежки в горната част и са склонни да се преобръщат, ако земята се разклати – както се видя с последните роботизирани кацащи апарати.

Екипът признава, че това се основава на оскъдни данни, но смята, че лунните орбитални апарати с камери с висока разделителна способност и новите сеизмични станции, създадени като част от програмата „Артемида“, ще помогнат да се запълнят тези пропуски в знанията.

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Тази гигантска птица е изчезнала преди 600 години. Учените твърдят, че могат да я възкресят