В Обединените арабски емирства водата е по-ценна от петрола. За да задоволят нуждите на жителите на пустинята, ОАЕ разчитат на скъпи инсталации за обезсоляване на вода и на кампании за засяване на облаци от самолети, които разпръскват частици в небето, за да предизвикат валежи.

Но според ново моделно проучване може да има друг начин за предизвикване на дъжд: с помощта на соларни ферми с размерите на град, които сами създават времето. Топлината от големите площи с тъмни слънчеви панели може да предизвика възходящи потоци, които при подходящи условия водят до дъждовни бури, осигуряващи вода за десетки хиляди хора.

"Някои соларни ферми достигат подходящия размер в момента", казва Оливър Бранч, климатолог от Университета в Хоенхайм, който е ръководител на работата, публикувана миналата седмица в списание Earth System Dynamics. "Може би не е научна фантастика, че можем да предизвикаме този ефект".

Бранч работи в новопоявила се област, в която се изучава как възобновяемата енергия, ключов отговор на изменението на климата, може на свой ред да промени регионалните метеорологични модели. В проучване от 2020 г. изследователите установяват, че неправдоподобно големи слънчеви ферми, заемащи повече от 1 милион квадратни километра в пустинята Сахара, могат да увеличат местните валежи и да доведат до разцвет на растителността. Изследователите обаче установяват, че това ще има своята цена: Променяйки моделите на вятъра, слънчевите ферми ще изтласкат тропическите дъждовни ленти на север.

"Ако ги изтласкате на север, това няма да е добра новина за Амазонка", казва Женгяо Лу, климатолог от университета в Лунд и водещ автор на проучването.

Бранч и неговите съавтори искат да проверят дали слънчеви ферми с по-реалистични размери могат да променят времето. За тази цел те се обръщат към водещ метеорологичен модел, създаден от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ, който може да отчита промените в земната повърхност. Те моделират соларните ферми като почти черни полета, които поглъщат 95 % от постъпващата слънчева светлина. Когато соларните ферми надхвърлят 15 квадратни километра, те установяват, че повишената топлина, погълната на повърхността, в контраст с относително отразяващия пясък около тях, значително увеличава възходящите потоци или конвекцията, които стимулират образуването на облаци.

Самото засилване на конвекцията обаче не е било достатъчно: Необходим е и източник на атмосферна влага. Моделът показа, че влажните височинни ветрове от Персийския залив биха били достатъчни. Моделът установи, че когато условията са подходящи, слънчево поле с площ 20 квадратни километра ще увеличи валежите с близо 600 000 кубични метра - еквивалент на 1 сантиметър дъжд, падащ на площ с размерите на Манхатън. Ако такива дъждове се случат 10 пъти за едно лято, те ще осигурят достатъчно вода за изхранването на повече от 30 000 души за една година.

Бранч се надява, че идеята ще може да бъде изпробвана в реалния свят в някакъв момент. Според него соларните паркове, които се пускат в експлоатация в Китай и други страни, са почти достатъчно големи. Ако те бъдат построени на подходящите места, няма да е необходимо много, за да се затъмнят панелите колкото е възможно повече и да се засадят устойчиви на засушаване затъмняващи култури, като например храсти жожоба, между редовете панели.

Бранч и колегите му са набелязали други райони по света, където схемата може да работи, като Намибия и полуостров Баха в Мексико. Те се опитват също така да подобрят реалистичността на симулациите на слънчевите панели в своя модел, като ги сравняват с полеви измервания в съществуващи слънчеви ферми. В крайна сметка той се надява, че потенциалът на соларните ферми да предизвикват дъжд ще насърчи изграждането на повече такива.

"Ако можете да предоставите доказателства, че една огромна слънчева ферма произвежда валежи", казва той, "това може да даде тласък за увеличаване на размера им."

Снимка: Unsplash

Виж още: PlayStation 6 се планира като най-мощната конзола от своето поколение