Ранните шансове за живот на Марс може да са били драстично намалени от метеорити.

Ново проучване предполага, че периодът на бомбардировка от масивни метеорити, издълбали дълбоките кратери на Червената планета (и на други места в Слънчевата система), е продължил 30 милиона години по-дълго, отколкото се смяташе. Изследванията на късното тежко бомбардиране, както се нарича този период, показват, че то има роля за възхода на живота на Земята.

Новото изследване до голяма степен се основава на метеорита, известен като (NWA) 7034, наречен Черната красавица. Метеоритът включва част от древната кора на Марс през разглеждания за изследване период, който е бил преди близо 4.5 милиарда години.

Нов поглед към метеорита (открит за първи път през 2013 г.) разкри признаци на „шокиращо“ или много интензивно увреждане вследствие на удар на метеорит. Косвено доказателство за такъв шок е минерал, наречен циркон, който се появява само по време на най-големите и мощни метеоритни удари.

„Типът на щетите от удара в марсианския циркон е открит във всички най-големи места на удари на Земята, включително това в Мексико, което навярно е убило динозаврите, казва в изявление водещият автор на изследването Морган Кокс от университета Къртин в Австралия.

Черната красавица е на около 4.45 милиарда години, което означава, че има по-големи последици за евентуалния възход на живота на Марс. Преди това повечето проучвания предполагаха, че големите метеоритни удари върху Марс са престанали 30 милиона години преди този период или преди около 4.85 милиарда години.

Предполагаше се, че ранният Марс е бил с по-топла и влажна среда, с по-гъста атмосфера, която може да е позволила на животът да се задържи на повърхността. С течение на времето обаче Червената планета е загубила по-голямата част от атмосферата си и днес е много сухо.

Наличното количество вода на повърхността или под земята днес е силно дискутирано; проучване, публикувано само преди седмици, например казва, че предполагаемият запас от полярни подземни води може да е просто вулканична скала. Междувременно независимо проучване на изображенията на Mars Reconnaissance Orbiter на NASA предполага, че водата може да се е задържала на повърхността по-дълго, отколкото се смяташе по-рано.

Водата е един показател, който може да предостави благоприятна за живота среда, но метеоритите също са важни. Ако дадена област е непрекъснато удряна от космически скали, това означава по-малко стабилно място за запазване на микробите.

„Предишни проучвания на циркона в марсианските метеорити предполагат, че условия, подходящи за живот, може да са съществували преди 4.2 милиарда години въз основа на липсата на окончателни щети от удара“, казва съавторът и планетарен учен Аарон Кавози, който също е от Къртин.

„Марс остава обект на ударна бомбардировка след това време в мащаба, за който е известно, че причинява масови изчезвания на Земята. Цирконът, който описваме, предоставя доказателства за такива въздействия и подчертава възможността прозорецът на обитаемост да е настъпил по-късно, отколкото се смяташе досега, което съвпада с доказателствата за течна вода на Марс преди 3.9 до 3.7 милиарда години.“

Снимка: ESA/DLR/FU Berlin

Виж още: Десет готини трика за по-качествена смартфон фотография