Учени от Австралия откриха скални фрагменти на възраст 3.48 милиарда години, които може би са най-ранното доказателство за падане на метеорит на Земята.

Фрагментите може да са се образували, когато метеоритът се е ударил в Земята, разпръсквайки разтопена скала във въздуха. След това тази разтопена скала се е охладила и втвърдила в топчета с размер на глава, които са затрупани през вековете.

Изследователите представиха това откритие на 54-тата конференция по лунна и планетарна наука в Тексас миналата седмица. В обобщение на резултатите си учените стигат до заключението, че сферите, които са изровили от група вулканични и седиментни скали в Западна Австралия, са "най-старото доказателство за потенциален удар от болид в геоложката история на Земята" (болид е голям метеорит, който се взривява в атмосферата, докато пада на Земята.)

Досега най-старите доказателства за метеоритни удари бяха сфери на възраст 3.47 милиарда години от същото място и фрагменти на възраст 3.45 милиарда години, открити в Южна Африка.

"Това ново изследване документира артефакти в малко по-стари скали, които са на възраст 3.48 милиарда години (с около 10 милиона години по-стари от установените досега)", казва Крис Якимчук, геолог от Университета на Ватерло в Канада, който не е участвал в изследването. Резултатите изглеждат стабилни, но за да се потвърди значимостта им, ще е необходим достъп до целия набор от данни.

Учените откриват сферите през 2019 г. в ядра на седиментни скали и ги датират с помощта на изотопи - версии на един и същ химичен елемент, които имат различна маса поради броя на неутроните в ядрата си. "Това е стабилна и надеждна техника за датиране", казва Якимчук. "Имаме добра представа за възрастта им въз основа на изотопно датиране на минерала циркон."

Екипът стига до заключението, че сферите почти сигурно са с извънземен произход поради химическия им състав. Те откриват елементи от платиновата група като иридий в много по-големи количества, отколкото обикновено се срещат в земните скали, както и минерали, наречени никел-хромови шпинели, и изотопи на осмия в диапазона, характерен за повечето метеорити. Те също така отбелязват, че фрагментите имат характерните форми на дъмбели и сълзи на ударни сфери и съдържат мехурчета, които обикновено се образуват, когато пръски от разтопена скала се втвърдяват след удар на метеорит.

Доказателствата за сблъсъци на метеорити със Земята се намират трудно и често са противоречиви. Тектониката на плочите и ерозията износват кората на планетата и могат да заличат следите от древни удари, като например ударни кратери. Изследване от 2012 г., в което се твърди, че е открит най-старият метеоритен кратер в света, предизвика разгорещен дебат сред учените. Но когато геоложките сили унищожат кратера, понякога от събитието остават само сфери.

"Има две групи скали, свързани с удари", казва Якимчук. "Първата група е тази, при която все още има запазен кратер от удар - най-старият известен такъв е структурата Ярабуба на възраст 2.23 милиарда години в Западна Австралия. Втората група е тази, при която имаме фрагменти от скали и минерали, които са били създадени в резултат на удар, но са били изхвърлени от ударния кратер и сега се намират в скалите."

Снимка: Unsplash

Виж още: Луноходът на SpaceX ще покори Луната през 2026 г.