Данните от космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) показват, че екзопланета около звезда в съзвездието Лъв има някои от химичните маркери, които на Земята се свързват с живите организми. Но това са неясни индикации. И така, доколко е вероятно тази екзопланета да крие извънземен живот?

Екзопланетите са светове, които обикалят около звезди, различни от Слънцето. Въпросната планета е наречена K2-18b. Наречена е така, защото е първата открита планета, която обикаля около звездата червено джудже К2-18. Втората открита планета пък е K2-18c. Самата звезда е по-слаба и по-хладна от Слънцето, което означава, че за да получи същото ниво на светлина като нас на Земята, планетата трябва да се намира много по-близо до звездата си, отколкото ние.

Системата се намира на около 124 светлинни години от нас, което е много близо от астрономическа гледна точка. И така, какви са условията на тази екзопланета? На този въпрос е трудно да се отговори. Разполагаме с достатъчно мощни телескопи и техники, за да ни кажат как изглежда звездата и колко далеч е екзопланетата, но не можем да заснемем директни изображения на планетата. Можем обаче да разберем някои основни неща.

Определянето на количеството светлина, което попада върху K2-18b, е важно за оценката на потенциала на планетата за живот. K2-18b обикаля по-близо до звездата си, отколкото Земята: тя се намира на около 16% от разстоянието от Земята до Слънцето. Друг показател, от който се нуждаем, е мощността на звездата: общото количество енергия, което тя излъчва за секунда. Мощността на К2-18 е 2.3 % от тази на Слънцето.

С помощта на геометрията можем да изчислим, че K2-18b получава около 1.22 киловата (kW) слънчева енергия на квадратен метър. Това е подобно на 1.36 kW входяща светлина, която получаваме на Земята. Въпреки че от К2-18 идва по-малко енергия, тя се изравнява, защото планетата е по-близо. Дотук всичко е наред. При изчисляването на входящата светлина обаче не се вземат предвид облаците или доколко отразяваща е повърхността на планетата.

Когато разглеждаме въпроса за живота на други планети, популярен термин, който се използва, е обитаемата зона, което означава, че при средна температура на повърхността водата ще бъде в течно състояние - тъй като това условие се счита за съществено за живота. През 2019 г. космическият телескоп "Хъбъл" установи, че на K2-18b има признаци на водни пари, което предполага, че на повърхността ще има течна вода. Понастоящем се смята, че на планетата има големи океани.

По онова време това предизвика вълнение, но без допълнителни доказателства беше просто интересен резултат. Сега имаме съобщения, че JWST е идентифицирал въглероден диоксид, метан и - вероятно - съединението диметилсулфид (DMS) в атмосферата. Предполагаемото откриване на DMS е важно, тъй като на Земята той се произвежда само от водорасли. Понастоящем не знаем как може да се произвежда по естествен път без форма на живот.

Всички тези признаци навеждат на мисълта, че K2-18b може да е мястото, където да открием извънземен живот. Това обаче не е толкова просто, тъй като нямаме представа колко точни са резултатите. Методът, използван за определяне на това какво има в атмосферата на екзопланетата, включва светлина от друг източник (обикновено звезда или галактика), преминаваща през ръба на атмосферата, която след това се наблюдава от нас. Всички химически съединения ще поглъщат светлина със специфична дължина на вълната, която може да бъде идентифицирана.

Представете си, че гледате електрическа крушка през стъклена чаша. Когато е празна, можете да виждате идеално през нея. Ако я напълните с вода, пак ще виждате добре, но ще има някои оптични ефекти и оцветяване, които са еквивалентни на облаците от водород и прах в Космоса. Сега си представете, че сте сипали червена хранителна боя - тя може да е еквивалентна на основната химическа съставка в атмосферата на планетата.

Но повечето атмосфери са съставени от много химикали. Еквивалентът на търсенето на всеки един от тях би бил като да изсипете в чашата си 50 - вероятно много повече - цветни хранителни бои в различни количества и да се опитате да определите колко от един конкретен цвят присъства. Това е изключително трудна задача с много възможности за субективна оценка и грешки. Освен това светлината, която преминава през атмосферата, съдържа сигнал за химическите съставки на звездата - това допълнително усложнява анализа.

Само преди няколко години интересът към въпроса дали на Венера съществува живот нарасна, тъй като наблюденията показаха наличието на фосфинов газ, който може да се произвежда от микроби.

По-късно обаче това откритие беше успешно опровергано от няколко проучвания. Ако може да има объркване относно това какво има в атмосферата на планета, която е съвсем наблизо, в астрономически план е лесно да се разбере защо анализът на планета, която е многократно по-далеч, е трудна задача.

Снимка: NASA, CSA, ESA, J. Olmsted (STScI), Science: N. Madhusudhan (Cambridge University)

Виж още: В САЩ събират нови идеи за космически оръжия с оглед бъдещата надпревара отвъд Земята