Преди четири години неочакваното откритие в облаците на Венера на газ, който на Земята означава живот - фосфин, - доведе до противоречия, като получи критика в последвалите наблюдения, които не успяха да съвпаднат с първоначалните открития.
Сега същият екип, който стои зад това откритие, се връща с нови наблюдения, представени за първи път на 17 юли на срещата на Кралското астрономическо дружество в Хъл, Англия. В крайна сметка те ще послужат за основа на едно или повече научни изследвания и този процес вече е започнал.
Според изследователите данните съдържат още по-силно доказателство, че фосфинът присъства в облаците на Венера, нашата най-близка планетарна съседка. Наричана понякога "злия близнак на Земята", планетата е сходна с нашата по размер, но се отличава с температури на повърхността, които могат да разтопят олово, и с облаци, съставени от разяждаща сярна киселина.
Изследването е подпомогнато от новия приемник, инсталиран на един от инструментите, използвани за наблюденията - телескопа „Джеймс Клерк Максуел“ в Хавай, който дава на екипа по-голяма увереност в резултатите. „Има и много повече от самите данни“, казва Дейв Клемънс, от Катедрата по астрофизика в Имперския колеж в Лондон.
„Имахме три кампании за наблюдение и само в една от тях получихме 140 пъти повече данни, отколкото при първоначалното откриване“, каза той. „И това, което получихме досега, показва, че отново откриваме на фосфин.“
Отделен екип, в който участва и Клемънс, представи доказателства за наличието на друг газ - амоняк.
„Това вероятно е по-значимо от откриването на фосфина“, добавя той. „Далеч сме от това да го кажем, но ако на Венера има живот, който произвежда фосфин, нямаме представа защо го произвежда. Ако обаче на Венера има живот, който произвежда амоняк, имаме представа защо той може да иска да диша амоняк.“
На Земята фосфинът е токсичен газ с неприятна миризма, произвеждан от разлагащи се органични вещества или бактерии, докато амонякът е газ с остра миризма, който се среща естествено в околната среда и също се произвежда предимно от бактерии в края на процеса на разлагане на растителни и животински отпадъци.
„Фосфинът е открит в атмосферата на Сатурн, но това не е неочаквано, тъй като Сатурн е газов гигант“, разяснява Клемънс. „В атмосферата му има страшно много водород, така че всички съединения на водородна основа като фосфин или амоняк са тези, които доминират там.“
Скалистите планети като Земята, Венера и Марс обаче имат атмосфери, в които кислородът преобладава в химическия състав, тъй като те не са имали достатъчно маса, за да запазят водорода, който са имали при първоначалното си формиране, и този водород е избягал.
Затова откриването на тези газове на Венера е неочаквано. „Според всички нормални очаквания те не би трябвало да са там“, казва Клемънс. „И фосфинът, и амонякът са били предлагани като биомаркери, включително на екзопланети. Така че откриването им в атмосферата на Венера е интересно и на тази основа. Когато публикувахме откритията за фосфина през 2020 г., съвсем разбираемо това беше изненада.“
Амонякът на Венера би бил още по-изненадващо откритие.
Облаците на Венера са съставени от капчици, но те не са водни капчици. В тях има вода, но също така и толкова много разтворен серен диоксид, че те се превръщат в изключително концентрирана сярна киселина - силно разяждащо вещество, което може да бъде смъртоносно за хората при силно излагане. Тя е толкова концентрирана, че доколкото знаем, не би била съвместима с нито един живот, който познаваме на Земята, включително екстремофилните бактерии, които обичат много киселинна среда - организми, които са способни да оцелеят при екстремни условия на околната среда.
Въпреки това амонякът в тези капки киселина може да действа като буфер на киселинността и да я понижи до достатъчно ниско ниво, за да могат някои известни земни бактерии да оцелеят в нея.
Все пак, дори наличието на фосфин и амоняк не би било доказателство за микробен живот на Венера, тъй като липсва много информация за състоянието на планетата.
Снимка: Unsplash