Милиони малки фрагменти от космически скали може би са на път да се сблъскат със Земята и Марс, след като НАСА умишлено разби сонда в далечен астероид преди две години, разкрива ново проучване. Небесните шрапнели, които могат да започнат да се удрят в нашата планета в рамките на едно десетилетие, не представляват риск за живота на Земята, но могат да предизвикат първите метеоритни дъждове, причинени от човека.

На 26 септември 2022 г. космическият апарат на НАСА Double Asteroid Redirection Test (DART) целенасочено се сблъска с астероида Диморфос, разбивайки се право в средата на космическата скала със скорост около 24 000 км/ч. Епичният сблъсък, който се случи на повече от 11 млн. км от Земята, беше първото изпитание на възможностите на човечеството да пренасочва потенциално опасни астероиди, които представляват заплаха за нашата планета.

Мисията беше изключително успешна. DART не само промени траекторията на Диморфос - съкращавайки пътуването му около неговия спътник астероид Дидимос с около 30 минути, - но и промени изцяло формата на астероида. Това показа, че този вид действие, известно като метод на кинетичния импактор, е потенциално жизнеспособна възможност за защита на нашата планета от опасни космически скали.

Снимките на Dimorphos, заснети след удара, показват, че сблъсъкът е изхвърлил в Kосмоса и набор отломки, включително десетки големи камъни, които според изследователите могат да се разбият в Марс през следващите няколко десетилетия. Не се очаква нито един от тези по-големи фрагменти да удари Земята.

Но в новото изследване, прието за публикуване в The Planetary Science Journal, изследователите насочиха вниманието си към по-малките фрагменти на Диморфос.

Изследователите използваха суперкомпютър на НАСА, за да анализират данните, събрани от космическия апарат Light Italian Cubesat for Imaging of Asteroids (LICIACube) на Европейската космическа агенция, който летеше заедно с DART, докато апаратът се разбиваше в Dimorphos. След това те симулираха началната траектория и скоростите на 3 милиона фрагмента. Това показа, че много от астероидните парчета вероятно ще достигнат Марс или системата Земя - Луна.

Изхвърлените фрагменти са безвредни поради малкия си размер - между 30 микрометра и 10 сантиметра в диаметър. Но пристигането им в земната атмосфера може да предизвика ново светлинно шоу в нощното небе.

„Ако тези изхвърлени фрагменти от астероида достигнат Земята, те няма да представляват никакъв риск“, казва пред Universe Today водещият автор на изследването Елой Пеня-Асенсио, авиоинженер и астрофизик в Политехническия институт в Милано, Италия. „Малкият им размер и високата им скорост ще ги накарат да се разпаднат в атмосферата, създавайки красива светеща ивица в небето.“

Все още обаче има известна несигурност относно това кога тези фрагменти ще достигнат до нас или кога ще бъдат видими.

Най-малките фрагменти, които вероятно се движат със скорост до 5400 км/ч, могат да ни достигнат до седем години, но вероятно ще бъдат твърде малки, за да създадат падащи звезди в небето, пишат изследователите в статията. По-големите фрагменти, които могат да бъдат забелязани при изгарянето им в атмосферата, се движат повече от четири пъти по-бавно и може да пристигнат едва след повече от 30 години.

Ако и когато тези по-големи фрагменти пристигнат, те биха могли да създадат съвсем нов метеоритен дъжд, който изследователите превантивно нарекоха „Диморфиди“. Въпреки това няма да разберем дали това наистина ще се случи, докато тези парчета не започнат да се приближават много по-близо до нашата планета.

Снимка: Unsplash/NASA, ESA, David Jewitt (UCLA)

Виж още: Петилетката за четири: Китай достигна предвидената за 2030 г. цел за чиста енергия