Океанът покрива повече от 70% от повърхността на Земята, но учените са идентифицирали официално само малка част от живота, който се намира в него. Изследователите оценяват, че може да има около два милиона морски вида, но много от тях остават неназовани или неоткрити.

Често официалното документиране на нов вид може да отнеме десетилетия, което води до изчезването на някои от тях, преди науката да ги признае. За да се справи с този дългогодишен проблем, международен екип от изследователи стартира проекта „Океански видове – открития“. Инициативата се фокусира върху публикуването на кратки, висококачествени описания на видовете, за да се съкрати драстично времето между откриването и официалното признаване.

Като ускорява и прави процеса по-ефективен, тя има за цел да гарантира, че морското биоразнообразие е документирано, преди да бъде загубено поради заплахи, причинени от човека, като дълбоководен добив, замърсяване и климатични промени.

„Нашата обща визия е да направим таксономията по-бърза, по-ефективна, по-достъпна и по-видима“, заявява екипът в своята статия.

Във втората си голяма колекция, публикувана в Biodiversity Data Journal, над 20 изследователи от цял свят се събраха, за да опишат 14 нови вида морски безгръбначни и два нови рода.

Откритията обхващат червеи, мекотели и ракообразни, събрани от местообитания, вариращи от плитки води до най-дълбоките падини на океана.

Сред най-забележителните находки е Veleropilina gretchenae: нов вид мекотело, открит в Алеутската падина на дълбочина 6465 метра. Това го прави най-дълбоко живеещото животно, идентифицирано в колекцията. Той също така е един от първите случаи, в които вид от клас Monoplacophora има висококачествен геном, публикуван директно от неговия холотипен екземпляр – официалната референция, използвана за дефиниране на вида.

Друго забележително откритие е месоядният двучерупчест Myonera aleutiana, открит на дълбочина между 5170 и 5280 метра. Той поставя нов рекорд по дълбочина за своя род. Учените са използвали неинвазивно микро-CT сканиране, за да го изследват, като са произвели над 2000 томографски изображения, които разкриват сложни детайли от неговата анатомия. Това е първото проучване, което представя толкова подробни вътрешни изображения на вид от рода Myonera.

В хидротермалните полета на Галапагоския разлом изследователите описаха нов вид амфипод, Apotectonia senckenbergae. Видът е кръстен в чест на Йохана Ребека Сенкенберг (1716–1743): благодетел, чиято подкрепа за науката и медицината помогна за полагането на основите на Дружеството за изследване на природата "Сенкенберг".

В приливно-отливната зона на Австралия паразитен изопод, наречен Zeaione everta, привлече вниманието с необичайния си външен вид. Гърбът на женската е покрит с малки изпъкналости, които приличат на пукани зърна от пуканки, което е вдъхновило името на рода Zea, произлизащо от растението царевица. Този вид също представлява напълно нов род.

Проучването разкри и уникално екологично взаимодействие. Изследователите откриха дълбоководна мида от вида Laevidentalium wiesei, на чиято черупка беше прикрепена морска анемона. Това е първият случай, в който се наблюдава подобно взаимодействие при рода Laevidentalium, което дава нова представа за това как дълбоководните организми съжителстват в екстремни условия.

Снимка: Unsplash/Senckenberg Ocean Species Alliance

Виж още: Монети на 2500 г. с непознати изображения и мотиви загатват за древна цивилизация в Европа