NASA все още е готова да финансира необичайни концепции в опитите си да напредне в изследването на Космоса. Агенцията раздава 175 000 долара в грантове за първоначално обучение на 14 проекта, които могат да бъдат полезни за мисии във и извън Слънчевата система. Акцентът може да бъде TitanAir, хидроплан от Куин Морли от Planet Enterprises, който може едновременно да лети през атмосферата на азот и метан на спътника на Сатурн Титан и да плава в неговите океани. „Летящата лодка“ ще събира метан и сложен органичен материал за изследване, като ги засмуква през пореста центрофуга.

Междувременно проект на Артур Давоян от Университета на Калифорния в Лос Анджелис може да ускори мисиите до външния край на Слънчевата система и дори междузвездното пространство. Неговият дизайн ще задвижва космически кораби, като произвежда „пелетен лъч“ от микроскопични частици, движещи се с много висока скорост (над 150 километра в секунда) с помощта на лазерни взривове. Концепцията може драматично да съкрати времето, необходимо за изследване на дълбокия Космос. Докато на Вояджър 1 са били необходими 35 години, за да достигне междузвездното пространство (хелиопаузата на приблизително разстояние 123 AU от Слънцето), космически кораб с тегло един тон може да достигне 100 AU само за три години и може да измине 500 AU за 15 години.

Някои други проекти са също толкова амбициозни. Мери Кнап от Масачузетския технологичен институт предложи обсерватория в дълбокия Космос, която ще използва рояк от хиляди малки сателити за откриване на нискочестотни радиоизлъчвания от ранната Вселена, да не говорим за магнитните полета на екзопланети, подобни на Земята. Конгруи Джин от Университета на Небраска в Линкълн е предвидил саморазрастващи се градивни елементи, формиращи своеобразни градове, които биха могли да спестят място при мисии до Марс, докато Питър Курери от Lunar Resources е създал тръбопроводи, които могат да транспортират кислород между базите на Луната.

Всичко това са много ранни инициативи, за които не е гарантирано, че ще доведат до тестове в реалния свят, да не говорим за мисии. Те обаче илюстрират мисленето на NASA. Администрацията сега финансира проектите с надеждата, че поне един в крайна сметка ще се изплати. Ако има дори частичен успех, NASA може да направи открития, които уж не са практични, използвайки съществуващата технология.

Снимка: Unsplash

Виж още: Лунната станция на NASA заплашва астронавтите с клаустрофобичен дизайн