Жилищните помещения на обикалящата около Луната станция Gateway на NASA ще бъдат толкова малки, че астронавтите няма да могат да стоят прави вътре, каза архитект, участващ в проектирането на станцията.

NASA и нейните международни партньори планират да започнат изграждането на станция Gateway в орбитата на Луната през следващите няколко години. Когато бъде завършена към края на десетилетието, космическата лаборатория ще бъде около една шеста от размера на Международната космическа станция (МКС), включваща два модула за обитаване, което ще принуди членовете на екипажа да се откажат от личното пространство.

„Международният модул за обитаване ще има обитаемо пространство от около 8 кубични метра и ще трябва да го споделите с трима други“, каза Рене Вацлавичек, космически архитект и изследовател на дизайна в базираната в Австрия LIQUIFER Space Systems, в конференцията на Чешката седмица на Космоса в Бърно. „С други думи това ще бъде стая с размери 2 на 2 на 2 метра и вие сте заключени там. Има и други стаи, но не са по-големи и не са много.“

Вацлавичек участва във фазата на проектиране на построения в Европа международен модул за обитаване, или I-Hab, който е един от двата обитаеми елемента на Gateway: по същество спални стаи, съчетани с лабораторно пространство (другият е логистичният и жилищен модел HALO, разработен от Northrop Grumman в САЩ).

При разработката на дизайна архитектите трябваше да се съобразят с практическите изисквания, продиктувани от естеството на проекта, разказва Вацлавичек. Първоначалните им надежди за по-големи модули, предлагащи по-голям обем обитаемо пространство, подобно на това на Международната космическа станция, трябваше да бъдат изоставени поради невъзможността да се изстрелят масивни компоненти към Луната.

„Започнахме в първата фаза с цилиндър с външни размери, подобни на това, което познаваме от МКС“, припомня Вацлавичек. „Това е около 4.5 м в диаметър и 6 м дължина, но поради ограниченията на масата трябваше да го свием до 3 м във външните размери. И това ни остави с вътрешно напречно сечение от само 1.2 м на 1.2 м. Повечето от вътрешния обем се заема от машини, така че по същество е просто коридор, където трябва да се обърнете на 90 градуса, ако искате да се разтегнете.“

Международната космическа станция със своите 2.2 на 2.2 м интериор, където астронавтите дори могат да изпълняват съчетания за космическа гимнастика, предлага луксозно изживяване в сравнение с това, което очаква изследователите на Луната на Gateway.

„I-Hab наистина е просто цилиндър с люк от всеки край и два люка отстрани и коридор, минаващ през оста на дължина“, продължава Вацлавичек. „Дори и да искате да се разминете, вече е доста трудно, трябва да прекъснете каквото и да правите в момента, за да оставите другия да мине покрай вас.“

По някакъв начин архитектите успяха да включат около 1.5 куб.м лично пространство, защитено чрез затварящи се врати за всеки член на екипажа, живеещ в I-Hab. Но опитът да останеш в уединение на борда на Gateway ще бъде предизвикателство поради други причини. Както казва Вацлавичек, по-голямата част от модула ще бъде заета от шумна и вибрираща животоподдържаща технология, чието постоянно бръмчене вероятно ще пили по нервите на повечето обикновени смъртни.

„Всъщност вие живеете в машинно помещение“, възкликва Вацлавичек. „Животоподдържащите системи вдигат шум, имат много вентилатори, а вие имате само 1.5 кубически метра лично пространство, където можете да затворите вратата и да укротите шума.“

Архитектите проучват начини да облекчат натиска върху екипажа и да направят изживяването от престоя на борда на Gateway по-приятно, но продължават да се сблъскват с технически ограничения, включително тези на наличните ракети носители за изпращане на модула до местоназначението му.

„Винаги ни питат „Къде е прозорецът?“, завършва Вацлавичек. „На Международната космическа станция най-популярното място, където астронавтите прекарват всяка свободна минута, е прозорецът. Но има технически проблеми, свързани с него. Луната е хиляда пъти по-далеч от МКС и всеки прозорец е смущение в непрекъснатостта на структурата. Освен това стъклото е много тежко, така че прозорецът е първото нещо, което ще отпадне.“

Снимка: ESA

Виж още: Този месец ще можем да наблюдаваме комета за пръв път от праисторията насам